Патриоти, патриотизми и заблуди
След близо 30 години живот, човек успява малко по малко да разбере заобикалящия го свят и да направи някои правилни изводи. Всъщност пиша това след една наскорошна случка, която не ми се иска да преразказвам - доста е гадна.
Като малки ни убеждаваха, че човек трябва да бъде патриот и ни даваха примери за геройски подвизи на патриоти. След това някои от нас разбраха, че това са просто приказки, а повечето истински саможертви са дело на афектирани хора или просто на такива, които са били ужасно наивни да повярват в измислени от други идеали. Имаше и други, които и до ден днешен не пораснаха за да не вярват в приказки. Лично аз видях как хората, които ни "вграждаха" патриотизма всъщност бяха лицемери и лъжци. Виждах го и не само аз. Вярващите в приказки също го виждаха, но или се правеха, че не го виждат, за да на им рухне вярата, или пък вярваха, че това е изключение и пак продължаваха да вярват на приказките. Така и не стана ясно какво е патриотизъм.
Анализирах и поведението на патриотите, което често ми напомняше едно стадо, след което се появяваше някой лидер и повличаше патриотизма напред, но след себе си. Всъщност какво значи патриот не разбрах и до ден днешен. Това е една такава рекурсивна дефиниция, която не носи в себе си правило за излизане от рекурсия. В стада от патриоти най-лесно избуяват крайни идеологии.
Всъщност чак днес си дадох сметка и направих ясен анализ на нещата.
За жалост на мнозина трябва да кажа, че няма такова нещо като патриотизъм и патриоти. Има хора, чиито психологически статус ги кара да се идентифицират като такива, за да имат някаква база за принадлежност към някаква "светла" (за тях) обществена група. Същите тези хора приемат измислена от друг психология и доктрина (понякога саможертвена), която наричат патриотизъм. Не знам дали сте забелязали, но никой не се ражда патриот и по самосебе си не става такав. Често патриотизмът е една транзитивна обич, която за първоначален обект е имала родители, роднини и приятели. После тя се разпространява заради някакви външни за личността причини върху имагинерни обекти като народ, нация, родина. Трудно е да се каже защо човешкото съзнание извършва и изобщо приема подобна транзитивност. Примерно децата не са патриоти, а тяхната обич е най-силна. При това детската обич има ясни и добре дефинирани обекти.
Обикновено опитите са патриотизмът да се дефинира като сложно понятие, което трябва да включва в себе си обич към т.нар. родина. От там тази обич трябва да се разпростира върху всичко свързано с родината, дори върху нейните хранилища за радиоактивни отпадаци. В дефиницията има едно доста неясно понятие, което се нарича "родина". До сега не съм чул точно определение за него. От малък съм се опитвал да нарисувам родината или да я параметризирам. Все пак, ако нещото го има, то трябва да подлежи на описание. Неща като "високи сини планини" изобщо не я описват. Високи сини планини има по цял свят. И така не стигнах до никъде. После гледах как хората мислеха, че родината това е държавата, в която си се родил. Интересна работа. Значи преди, когато е нямало българска държава (временно примерно) е нямало патриоти, защото е нямало държава и е нямало родина и патриотите. Ами ако съм роден на кораб отидоха понятия за родина, държава и т.н. После някой ми каза, че родината е там където си се родил и не включва държавата като цяло. За човек, който се занимава с физика и математика, такова понятие е ужасно неточно и е направо скандално. Значи аз съм се родил в София следователно тя е моята родина. Интересно, но съм се родил в родилен дом в един софийски квартал. Той ли е моята родина? Накрая някой каза "абе това е земята, на която живееш и хората, които я населяват". Странно. Земята наоколо си има собственици. Аз не ги обичам и няма как да ги обичам. Повечето са ми дори противни, някой дори бих ги изпратил еднопосочно към друга планета. Утре може тази земя да я няма. Може да стане езеро. Катаклизмите са нещо неизбежно. Значи промени ли се ландшафта на родината, трябва да преосмислим партиотизма си.
Реално като се замисли човек, за повечето хора родината е някакво географско понятие или конкретното състояние на георграфскоро понятие. Това винаги ме е разсмивало. Има хора, които казват "гордея се с това, че Мусала е най-високия връх на Блаканите". Жестоко (сякаш тези хора са го направили). И това само защото някога (когато още е нямало хора и държави и т.н.) тази планина се е издигнала. Какво ли да кажат жителите на вулканични острови - гордостта им може да умре от раз при следващо изригване и отиде патриотизма. Примерно исландците не могат да са патриоти. Там всичко се мени с дни. Ледници се топят, вулкани изригват. Къде е родината и какво е тя трудно може да се каже. Колкото хора питаш - никой не знае какво е всъщност родината. И как тогава умират за родината си? Сякаш слушаш камикадзета.
Изобщо странно е как човешкия мозък робува на измислени понятия, на неща, които никой не може да обясни и използва както намери за добре. Странно е как човек, вместо да търси знания, робува на измислени понятия и манипулации. Странно е как гради на такива неща постъпките си. Странно е как цялото ни общество се основава на толкова измислени понятия и колко заблуди ни затлачват. Това е просто една религия. В същото време на никой не му пука, че унищожава собствения си дом - природата около себе си.
Като малки ни убеждаваха, че човек трябва да бъде патриот и ни даваха примери за геройски подвизи на патриоти. След това някои от нас разбраха, че това са просто приказки, а повечето истински саможертви са дело на афектирани хора или просто на такива, които са били ужасно наивни да повярват в измислени от други идеали. Имаше и други, които и до ден днешен не пораснаха за да не вярват в приказки. Лично аз видях как хората, които ни "вграждаха" патриотизма всъщност бяха лицемери и лъжци. Виждах го и не само аз. Вярващите в приказки също го виждаха, но или се правеха, че не го виждат, за да на им рухне вярата, или пък вярваха, че това е изключение и пак продължаваха да вярват на приказките. Така и не стана ясно какво е патриотизъм.
Анализирах и поведението на патриотите, което често ми напомняше едно стадо, след което се появяваше някой лидер и повличаше патриотизма напред, но след себе си. Всъщност какво значи патриот не разбрах и до ден днешен. Това е една такава рекурсивна дефиниция, която не носи в себе си правило за излизане от рекурсия. В стада от патриоти най-лесно избуяват крайни идеологии.
Всъщност чак днес си дадох сметка и направих ясен анализ на нещата.
За жалост на мнозина трябва да кажа, че няма такова нещо като патриотизъм и патриоти. Има хора, чиито психологически статус ги кара да се идентифицират като такива, за да имат някаква база за принадлежност към някаква "светла" (за тях) обществена група. Същите тези хора приемат измислена от друг психология и доктрина (понякога саможертвена), която наричат патриотизъм. Не знам дали сте забелязали, но никой не се ражда патриот и по самосебе си не става такав. Често патриотизмът е една транзитивна обич, която за първоначален обект е имала родители, роднини и приятели. После тя се разпространява заради някакви външни за личността причини върху имагинерни обекти като народ, нация, родина. Трудно е да се каже защо човешкото съзнание извършва и изобщо приема подобна транзитивност. Примерно децата не са патриоти, а тяхната обич е най-силна. При това детската обич има ясни и добре дефинирани обекти.
Обикновено опитите са патриотизмът да се дефинира като сложно понятие, което трябва да включва в себе си обич към т.нар. родина. От там тази обич трябва да се разпростира върху всичко свързано с родината, дори върху нейните хранилища за радиоактивни отпадаци. В дефиницията има едно доста неясно понятие, което се нарича "родина". До сега не съм чул точно определение за него. От малък съм се опитвал да нарисувам родината или да я параметризирам. Все пак, ако нещото го има, то трябва да подлежи на описание. Неща като "високи сини планини" изобщо не я описват. Високи сини планини има по цял свят. И така не стигнах до никъде. После гледах как хората мислеха, че родината това е държавата, в която си се родил. Интересна работа. Значи преди, когато е нямало българска държава (временно примерно) е нямало патриоти, защото е нямало държава и е нямало родина и патриотите. Ами ако съм роден на кораб отидоха понятия за родина, държава и т.н. После някой ми каза, че родината е там където си се родил и не включва държавата като цяло. За човек, който се занимава с физика и математика, такова понятие е ужасно неточно и е направо скандално. Значи аз съм се родил в София следователно тя е моята родина. Интересно, но съм се родил в родилен дом в един софийски квартал. Той ли е моята родина? Накрая някой каза "абе това е земята, на която живееш и хората, които я населяват". Странно. Земята наоколо си има собственици. Аз не ги обичам и няма как да ги обичам. Повечето са ми дори противни, някой дори бих ги изпратил еднопосочно към друга планета. Утре може тази земя да я няма. Може да стане езеро. Катаклизмите са нещо неизбежно. Значи промени ли се ландшафта на родината, трябва да преосмислим партиотизма си.
Реално като се замисли човек, за повечето хора родината е някакво географско понятие или конкретното състояние на георграфскоро понятие. Това винаги ме е разсмивало. Има хора, които казват "гордея се с това, че Мусала е най-високия връх на Блаканите". Жестоко (сякаш тези хора са го направили). И това само защото някога (когато още е нямало хора и държави и т.н.) тази планина се е издигнала. Какво ли да кажат жителите на вулканични острови - гордостта им може да умре от раз при следващо изригване и отиде патриотизма. Примерно исландците не могат да са патриоти. Там всичко се мени с дни. Ледници се топят, вулкани изригват. Къде е родината и какво е тя трудно може да се каже. Колкото хора питаш - никой не знае какво е всъщност родината. И как тогава умират за родината си? Сякаш слушаш камикадзета.
Изобщо странно е как човешкия мозък робува на измислени понятия, на неща, които никой не може да обясни и използва както намери за добре. Странно е как човек, вместо да търси знания, робува на измислени понятия и манипулации. Странно е как гради на такива неща постъпките си. Странно е как цялото ни общество се основава на толкова измислени понятия и колко заблуди ни затлачват. Това е просто една религия. В същото време на никой не му пука, че унищожава собствения си дом - природата около себе си.
публикувано от God Is A DJ в
Неделя, Март 06, 2005
8 коментара:
Мога да дам една дефиниция за родина, накратко - мястото, на което се чуствам добре :) Разбрах го, след като изкарах месец и половина в Германия, и като се прибрах, за няколко дни си пих локална бира, ядох шкембе чорба и всичките други неща, с които съм свикнал, видях се с купища приятели, и изобщо се почуствах на място...
(а, да, и се наслаждавах усилено на всички хубави жени около мен. Хубави германки НЯМА, има хубави чужденки в Германия.)
Иначе, Весо, винаги ще се намери някой, който да се опита да използва какво ли не, за да накара хората да правят каквото той/тя иска, историята познава всякакви случаи (чудя се колко ли кой политик например ще се възползва около ситуацията със шкембе чорбата и приемането ни в ЕС... :) ). Това, че някой мръсен идиот се опитва да се възползва от нещо не го прави автоматично лошо :)
Действително се робува на някакви имагинерни "единици" - както спомена някъде, дават се пари за църкви вместо да се нахранят РЕАЛНО гладуващите деца; говори се за родина, а истинската Земя под краката ни се разпада и разяжда ден след ден.
Но в крайна сметка за повечето хора истината е "силна" дума, къде-къде по-лесно е да вярваш на някакъв готов идеализиран модел, който просто ти харесва...
Ами там където го чувстваш дом и родина, там са ти дома и родината. Дето вика Васил - там където ти е най-добре. Усещането ммм, не мога да го формулирам, да, там където имаш усещането "Тук съм си на мястото и това е моето място". Да леко е ирационално, но е част от това да си човек. Весо, незнам дали ти е попадала "Сенките на забравените прадеди" на Карл Сейгън и Ан Друян. Четох я три пъти, скоро смятам да започна четвъртия. След прочит-а на тази книга на много подобни въпроси започнах да им виждам смислени отговори. Ако искаш - ще ти я дам да я прочетеш. - Подчертавам, не е философско четиво, а поглед върху еволюцията на човешкия род и това как еволюционния процес формира поведение, възгледи ...
Родината Весо, е моя дом. Там където е сърцето ми, там е моя дом.
Какво да ти кажа - "Опознай родината си за да я обикнеш". Звучи банално, изтъркано, но как може човек да обича нещо което не познава, което му е чуждо? Родината е там където се чувстваш на 'мястото си', там където си израснал, там където са твоите приятели, спомени дори. (ще възразиш - ами ако си израснал в някои затвор в изгнание? - ех - ами ти просто не се чувстваш на мястото си :D).
Родината е нещо което браниш, с цената на всичко което имаш. Патриотизна е просто един опит да запазиш това което харесваш. Това с което си свикнал и обикнал. Това в което вярваш. Говори за физика, математика. Добре, но ако дойде някой аграр като министър на просветата и каже - 'от утре няма физика, няма математика и наука - стига ви да цъката на иконки' - ти няма ли да се проявиш като именно ПАТРИОТ, и да възроптаеш против това своеволие? Против съсипването на това в което вярваш? Човек и патриот, от своето рождение! Той се ражда такъв - пример: опитай се да вземеш любимата играчна на някое дете :). Ами няма да стане. То е патриот и брани своята играчка, своя свят (колкото и малък да ни се вижда).
Човек е патриот Весо, и е вярно че светът и пълен с лицемери които се възполват, и то по най-бруталният начин, от този факт. От примери историята направо прелива :(. И все пак, ако е останала капка на възражение - то да - има хора, които нямат нищо ценно, нищо за което да се борят, но дано не станем такива :D, ;)..
Василе, значи излиза, че това е мястото, където се чувствам добре. Трябва да ти кажа, че аз примерно се чувствам добре и един гръцки остров, който посетих. При това се чувствам по-добре от тук. Това ли е моята родина? Ако утре си намеря някъде много хубава работа и остана там и създам семейство, ще ми е много хубаво там, а не тук. Тогава значи ли, че ще имам много родини? Пък честно казано локалната ни бира си е жива котешка пикня. Бирите, които се продават примерно в пъбовете в Единбург са такива, че после пропиваш тук бира само, защото ти се пие бира и имаш доста проблеми докато привикнеш с лошото й качество. Шкембе чорба се прави не само у нас. Всеки турски ресторант в Германия ще ти я предложи.
Пък за жените. Най-красивита жена е чуждата и това правило важи навсякъде по света. Пък и ако някой цени някоя жена, той не я цени само по външност.
***
Борка, ако човек трябва да чете Сейгън за да разбере какво е родина, дали има 100 души у нас, дето си го представят това? Можем да учередим клуб "разбиращи понятието Родина" и нямаме да имам никога проблеми със сбирките, защото ще се съберем на нечий таван.
***
Митьо,
никак не съм гъгласен. Ако твоят дом е твоята родина, то значи всяко семейство си има своя родина. Ако пък това е дома на всички ни, значи живееш в общежитие.
Пък и за да опознаеш родината си, трябва да занеш какво е тя. Иначе какво опознаваш? Аз до сега пак не виждам ясно понятие за родина. Всичко са рекурсивни дефиниции.
А това за сърца и домове за малко работи като от филм. Човек трябва да разсъждава трезво и без емоции. Примерно да кажем, че сега твоя дом е София (цяла София ли???). Значи София е твоята родина. Обаче, дали сърцето ти така силно люби мръсните улици, пълни с кал, фасове и кучешки изпражнения, със сновящи по тях малоумници, които се чудят какво да правят? Родината ти включва ли кьочеци и кьочекчийки и смръдливи арабски заведения?
"Родината е нещо което браниш, с цената на всичко което имаш."
Няма такива неща. Най-важното, което човек трябва да брани в себе си е идентичността си и е най-лошо, ако я загуби.
То това за министъра е реално. Не е просто неадресиран пример. И ако човек заеме позиция по въпроса е не защото ще е патриот (това са измислени понятия за масова употреба подобни на китайските гуменки), а защото разбира, че това ражда глупост и тази глупост след време ще надскочи и родини и домове и ще е залее и души всичко.
Неща като "родина" и "патриот" са първосигнални и в повечето случай умело се използват за защита на един или друга кауза.
Ще ти разкажа един много интересен случай за един офицер от някогашната Червена армия. Този офицер бил всъщност преподавател в една селскостопанска академия, но по време на войната с Финландия нямало как, облякъл униформа. Водил войниците в боя и то доста добре. И когато трябвало да ги вкара в атака извиквал заветните думи "за Родину, за Сталину" ... и изведнъж усетил безмислието на понятието Родина, защото бил в чужда страна и изобщо не воювал за своята родина (и вече не знаел какво е това и къде е), а отивал да разрушава дома на други и да води своите войници на сигурна смърт.... И единственото смислено останало "за Сталину". Същата вечер дезертирал...
Весо, ако на оня остров ти е хубаво, вероятно за теб той може да стане родина - не е казано, че трябва да е мястото, в което си се родил :) Въпрос на вкус и желание... Аз изброявах моите си причини, и те са си лично мои - всеки си има свои да иска да живее тук или да се махне :)
п.с. за чуждата жена не съм съгласен. Най-малкото не съм съгласен с термина чужда жена, понеже жените не са обект, който може да е притежавам, т.е. да го кажем по друг начин, аз имам право да притежавам една жена колкото има право и който и да е друг :)
От една страна жената не е обект, който можеш да притежаваш, но от друга имаш право да притежаваш една жена точно толкова, колкото и всеки друг. Мисля, че се получава противоречие. :)
Е какво противоречие има - никой няма право да притежава жена, т.е. всички сме равни в това отношение :)
Абонамент за Коментари за публикацията [Atom]
<< Начална страница