Как се подменя историята

Днес намерих снимките от миналогодишното си посещение в Израел и си спомних много неща и направих една приятна панорама на времето, прекарано от мен там.

Всъщност Израел е една супер технологична държава и единствената нормална в Близкия Изток. Тези, които са ходили там знаят за какво говоря. У нас под влияние на толкова години немска и после съветска пропаганда, ни бе внушено, че Израел е главният виновник за всички войни в региона. Особено за Ливанската (за която е винова всъщност Сирия).

Особено ме дразни, когато се говори за палестинци (че и държава ще им дадат сега, абсолютен ужас). Няма таков племе, няма такава нация - това са поредните коминтерновски измишльотини (като македонската нация). Историята на нов Израел (не този от Библията), започва след разпадането на Турската империя през 1914, но по-правилно е да се каже, че основните действия са развиват през 1917 година, чрез декларацията на Артър Джеймс Балфур (британския външен министър по това време). Към този момент на тази територия, на която се създава Израел, живеят няколко десетки хиляди номади (те и сега живеят там в мир и съгласие и не правят никакви проблеми) и няколко десетки хиляди "стари евреи" - останали там и оцелели след римският погром през 1 век от Новата ера. След това в Палестина се изсипва всякаква чергарска паплач от разпадналата се турска империя, която трябва да бъде озаптяваня от британците в рамките на военният им мандат. Религиозните водачи на мюсулманите от съседните страни, насочват все повече паплач към Палестина. Това са племена без идентичност, дошли от незнайно къде, без собствена култура.

Цялата тази сбирщина сега се именова за нация и се наричат палестинци, което е направо нагло. Те никога не са имали дъжава, не са имали и държавност. Но журналистите представят тази паплач като онеправданата страна. И ние понеже все съжеляваме "подтиснатите", наричаме Израел агресор, при условие, че хората защитават страната си от разни банди малоумници, които нито искат да работят, нито искат да се цивилизоват, нито искат да започнат никакъв нормален живот. Истината е, че арабите се дразнят от самата държава Израел и светския й характер. На арабите земя не им е нужна - те не знаят какво да е правят. Арабските държави са просто едни кочини. Който е ходил, със сигурност ще сподели това. Дори в богатите на петрол арабски страни е селяния и средновековие. Викат си инженери от вън да им добиват петрола, викат си архитекти и строители да им строят градове, а населението основно живее в колиби и няма дори ток. Пълен мрак и безпросветност...

Долар($) ден

Днес цял следобяд (почти) бях на покупки. Пазарувах какви ли не джаджи (обичам тази дума от малък) - памет, дискове, една дънна платка, процесори т.н. За първи път купувам на веднъж неща за 1550 долара. Вдъхновен от бляновете на Пейо за пускане на стотици прасета на свобода, дори изядох две свински вратни пържоли. Осъзнах всъщност, че в една неугледна кръчма, без претенции да бъде изящество и лукс, ядеш много по-вкусни неща, отколкото в оборите на McDonalds, където мааш сандвичи (в които има и аз не знам какво, но може да се обобщи с общото название "лайна"), пиеш кола с вкус на нафта и ядеш пържени картофи, които са като солети и имат една особена гадна и неприятна миризма (на която вони в целия ресторат и около него). Да ядеш пържени картофи на тиган е супер удоволствие, което може да се опита само в някои от малкото останали стари кръчми. Също там ще опитате и страхотна шкембе-чорба, плътна от многото мляко в нея.

Преди покупките, при мен в Лаба технически гастрол (с цел вдигане на крака на машината си hades.lcpe.uni-sofia.bg) направи Димитър Маневски (снимка 1, снимка 2, снимка 3), който дори си засне машината с цифровия фотоапарат - снимка 1, снимка 2, снимка 3.

До преди малко се хилихме като луди с един приятел, който не бях виждал от години - Илия. Човекът, с който прекарахме заедно ученическите си години, сега е в Кейптаун (Южна Африка). Ожени се там и живее не много щастливо и не много богато, но поне на жена случи. Дойде си тук и се побърка. Каза, че ЮАР е много по-бяла страна от това, което е сега Българя и аз съм на път да му повярвам. Особено се смяхме на това, което пишеше в предизборния сайт на Вени Марковски (този дебил се чупи на някъде, което е супер новина - да им е честит на тези, на които се натресе), за кмет на София (сайта вече го няма, но аз съм описал хумора вътре). Илия даже си представи как Вени звъни на входната врата по хавлия, с джапанки и манометър в ръка, и с тънък глас казва "може ли да проверя налягането на водата". Аз лично се въргалях по земята от смях след такова описание. Жалко, че нямах камера да запиша Илийката. Такъв артист като него, пропиля таланта си, залавяйки се с геология. Но както се казва, по-добре артист в живота, отколкото на сцената.

За капак, Сашо Шопов звъня да ми иска GSM-а на Оги на муикалния фон на стартиращ се Windows. Изобщо.. готин ден и приятна вечер, която май ще продължи с едно камерно техно парти.

Опасни заблуди - 2

Двата дни след публикуването на предишния ми пост "Опасни заблуди", бяха белязани с коментари и разговори по публикуваното, които ми подсказаха каква много основна тема не съм успял да засегна в него. Благодарение на протоколи като Jabber и ICQ, проведох разговор с доста хора (приятели, не се сърдете, ако не ви споменавам поименно, но има опасност да пропусна някого, а не искам да се случва точно това), и бях помолен да коментирам доказателствената сила на всички събрани по електронен път "доказателства", и до колко те могат да бъдат използваеми както от разузнаването и полицията, така и от съда. Всъщност именно сега ще стане ясно какви огромни заблуди виреят сред законодателна и изпълнителна власт относно електронните комуникации.

Представям ви някои разсъждения, които споделям и които многократно са били публикувани в един или друг форум в Интернет. Накратко, направил съм следната подборка по теми:

Принципно описание на системата за събиране на дании.

Как би могла да бъде атакувана системата за събиране на данни?

Относно достоверността на събираните данни и доказателствената им сила.






Принципно описание на системата за събиране на дании.

Първо нека опиша принципно системата за събиране на данни, която блянуват правосъдните (колко право съдят ще видите по-надолу) министри на страните от Евросъюза. Схемата са основата на принудата доставчиците на интернет услуги да описват трафик, сесии, съдържание и т.н. в поддържани от тях системи.

Представете си, че вие сте доставчик на интернет свързаност. По силата на този законопроект ще ви се наложи да изградите специална система за описване на целият информационен поток, който преминава през вашата инфраструктура. На думи изглежда лесно. Ето обаче схемата в подробности, за да видите, че далеч всичко не е песен.

За да функционира системата първото, което трябва да се направи е да се възприеме единна техническа стандартизация, която да направи така, че събираните данни да се съхраняват в стандартен формат. След това трябва да се реши точно кои протоколи и какво именно в тях трябва да се описва. Специално за интернет комуникациите, има невероятно богатство от комуникационни протоколи, примерно на ниво "приложение". Те могат да внесат истински хаос в цялата система за събиране на данни, доколкото тя трябва да отчита наличието им. Освен това всеки може да си напише свой протокол за комуникация на ниво приложение. До какво може да доведе това разнообразие на протоколи за комуникация на ниво "приложение"? Ще трябва да се запише целият информационен поток генериран между двете или повече приложения, които използват този именно комуникационен протокол. Няма и друг начин, защото системата не може да вложи в себе си анализатори за всеки един измислен някъде по света протокол и така да съхранява само нужните данни. Представете си какво значи това като количество информация, особено ако протокола е за файлов пренос или за видео конферентна връзка. Всъщност има собственически протоколи и това е един доста интересен казус. Как системата за анализ ще анализира собственическите протоколи на ниво "приложение", при условие, че да кажем те, като реализация, не са публикувани никъде? Ще принуди собствениците да отворят протоколите си пред организацията управляваща събирането на информация? Това според мен няма как да се случи. Най-малкото ще стане страхотен скандал с големите производители на софтуер (сещате се за един от тях сигурно) и може да се стигне до съд.


Т.е. нека да уточним събирането на данни като алгоритъм.

1) ако протоколът е ясен, се прави анализ и не се събира информация за цялата сесия или целият пренос на данни;
2) ако протоколът не е ясен, се описва целият транспорт на данни с цел последващ анализ.

Интересно е, че по тази схема не трябва да се събират данни по целия транспорт само за някои, много добре познати протоколи. Това означава, че или останалите протоколи не би трябвало да бъдат описвани, или трябва да се отделят гигантски масиви за тяхното описване и супер мощни машини за последващ анализ. Например, интересно е какво ще се прави с целият криптиран трафик. Обикновено по него се извършва файлов пренос през VPN. Това е огромно количество трафик, който просто няма как да бъде анализиран. Той ще пълни просто архивите и ще ги задръства.


Чисто технически (по-надолу ще бъде направен анализ по същата тема на нетехническо ниво), изниква един много фундаментален въпрос, който е кои точно доставчици, на какво място в йерархията на доставчиците, ще събират информацията. Ако се иска всеобхватност, то това може да са т.нар. "магистрални" или "транзитни" доставчици. През тях обаче преминава огромен поток от информация и устройствата за запис и анализ на този трафик трябва да имат огромна мощност. Да не говорим, че трафик се записва като се прихване канал от устройството, през което този трафик преминава. Обикновено това са суичове или маршрутизатори. Събирането на трафик ги натоварва. Причината е, че за да отворят паралелен канал, тези маршрутизатори трябва да извършват копиране на пакети (дори и не си помисляйте да правите анализ на трафик върху тях), което допълнително би ги натоварило и би влошило качеството на услугата.

Забележете следната подробност. Ако записването се извършва само от магистралните (транзитните) доставчици, се изгубва възможността да се събира информация за локалния пренос в мрежите на доставчиците стоящи по-долу в йерархията, или локалния обмен на трафик между локалните мрежи на последните. Тогава следва, че трябва да се записва трафик винаги на колкото се може по-ниско ниво, почти до първото ниво на доставка относно клиента. Между другото така се разпределя и натоварването при записване между много системи. Тази задача е обаче невероятно трудна за изпълнение. Причината е, че трябва да се записва не само трафика генериран от клиента от и към Интернет, а и локалния трафик, който може да е невероятно голям като количество. От друга страна колкото по-надолу се отива в йерархията на доставка, толкова по-неясна става чия е техническата отговорност за поддръжката на маршрутизаторите и схемата на достъп до тях (по-малки доставчици, по-малки заплащане и от там текучество на кадри, което води до намаляване на взискателността по отношение на достъпа до системата и т.н). Също така е необходимо всеки, дори най-малкия доставчик, да поддрържа техническа структура, която да осигурява съхранение на събраната информация. Доколкото големият по обем локален трафик, ще преминава винаги през малки и финансово не толкова силни доставчици, се пита дали те могат финансово да издържат на поддръжката на подобна система. Най-малкото те ще трябва да вземат парите за финансирането й от своите клиенти. Което определено би отблъснало голяма част от клиентската маса. Много малки доставчици ще бъдат доведени до фалит.


Съществува и друга трудност, а именно наличието на ефект е базиран на асиметрията в транспортните канали, и особено в асиметрията на входящият и изходящият канали в интернет връзките. Идеологията на Интернет позволява входящият и изходящият канали на свързаността да преминават през различни физически връзки. Давам ви прост пример. Доставчик на интернет свързаност предоставя само услугата "изходящ канал" (честно я наричат "обратен канал"). Това означава, че клиентът може да получава входящия си канал по сателитна връзка, която изобщо да не е под контрола на доставчика, който предоставя изходящия канал на клиента. Сателитът, от който клиента получава входящата си връзка, може да е на азиатска компания и тя изобщо да не зачита системата за събиране на данни на Евросъюза. Пита се тогава, каква ще бъде ползата от това, че доставчикът ще запише изходящите пакети?

Малко доразвитие на обясненията за проблемите при асиметрията на каналите при изцяло наземна връзка. Един доставчик може да има няколко различни наземни връзки към Интернет. Той може да има асиметрия по тях, доколкото изходящите пакети по една връзка иницирана от клиент, могат да излизат през един от каналите, а отговорите им да влизат през друг (всичко зависи от конкретното състояние на таблиците с маршрутите). Тогава единственият рационален изход е събирането на данни да става само по канала, по който има двупосочност, а именно този от доставчика към клиента. Това обаче е гаранция за събиране на информация само и единствено ако клиента няма друг доставчик и не е асиметризирал канала си.


Как би могла да бъде атакувана системата за събиране на данни?

Отговорът е: лесно! Просто трябва да я задръстим с информация, която тя да не знае какво да прави. Всички сканирания с по-голяма интензивност биха задръстили системата. Може би най-голямата заплаха за нея е една по-мощна DDoS атака с голям поток заявки. Още по-големият проблем са всички вируси, които при епидемиите, които пораждат, създават огромно количество трафик, който не е лесно да бъде анализиран. Гигантският проблем при следенето на услугата "електронна поща" е огромного количество SPAM в наши дни. Забележете, че ако системата за събирана на информация пренебрегва SPAM писмата при анализ (чрез AntiSPAM филтър), това означава, че информацията, която се иска да премине през системата без да бъде заловена, просто трябва да се маскира като SPAM. Ето ви една дупка в системата, която няма да как да се острани - ако съхраняваме цялата поща се задръстваме, ако отсяваме SPAM, не можем да заловим маскираната информация. Същата дупка имаме и при вирусите. Ако филтрираме в системата за събиране на информация пакетите, генерирани от вируси, то някой може да използва това за да може да скрие информация в поток, който симулира този, излъчен от някой вирус. Тогава пак системата е изправена пред дилема - да събираме целият трафик и да стане задръстване, или да филтрираме вирусния трафик и да пропуснем нужната информация? Също така. Много трудно можем да анализираме потоци информация предавана чрез специални комбинации от сканиране на затворени портове. Следователно ако сме оператори на системата трябва да описваме всички сканирания и да задръстим системата, или просто трябва да не ги събираме и анализираме и така да пропуснем важната информация?

Има и по-мрачни сценарии. Те са свързани с това, че може да се организира специално насочена срещу системата за събиране на данни DDoS атака, която да генерира паразитен (или специфичен, натоварващ) трафик и да задръсти не само системата за събирана на информация, но и по принцип комуникацията в Глобалната мрежа с непредвидими последици. Ако архитектите на атаката са наясно през кои точно мрежови възли се събира информация от системата (това чисто топологично би могло да бъде предположено), те могат да изберат така мрежите от зомби хостове, че да прекарат през тези възли максимален брой пакети с информация, която не подлежи на анализ. Големият брой пакети ще затрудни работата на маршрутизаторите, особено ако те копират пакети към устройствата на системата за събиране на информация. Със сигурност повечето Cisco маршрутизатори ще бъдат докарани до състояние "Оказ на услуга", особено ако именно те копират пакетите.



Относно достоверността на събираните данни и доказателствената им сила.

Това е един невероятно интересен и дори малко скандален въпрос: имат ли събираните от системата данни някаква достоверност и от там доказателствена сила? Отговорът е: твърдо не. Защо е така ще се опитам да обясня по-долу.

Цялата система за събиране на информация се базира на следните хипотези:

1) няма IP измама и целият описан трафик е достоверен, поне от гледна точка на това кой е излъчвател и кой получател;

2) електронните писма са наистина написани от този, който твърди, че е собсвеник на пощенския адрес на изпращача или пък са получени наистина от този, който твърди, че е собсвеник на пощенската кутия, в която писмото е получено.

Проблемите, произтичащи от точка 1 са ясни на повечето хора, но все пак няма да е зле да бъдат споменати. Интернет е базиран на адресация, която не е уникална. Това означава, че един IP адрес технологично не може да бъде уникален идентификатор на даден компютър. Самата IP измата също не е нещо, което е забранено. На нея е изграден цял механизъм за защита и разпределяне на натоварването по услуги - anycast. Следователно проследяването на комуникацията на база IP адрес е опасно, доколкото може да бъде измамено. От друга гледна точка, през един компютър може да бъде пренесена информация (с или без знанието на оператора на компютъра), от други компютри и да бъде маскирана и така иницирането на обмена да бъде представено от страна на друг, а не оригиналния източник.

Проблемите идващи от точка 2 са доста по-големи, доколкото те засягат материал, който се третира като "електронно изявление" и могат да бъдат разглеждани като електронни документи. Ако се погледне по-дълбоко, с оглед анализ на достоверността на едно електронно писмо, може да се твърди, че то може да бъде разглеждано като автентичен документ, само ако е електронно подписано. При това електронно подписано точно от този, който се представя за негов източник/автор. Тук може подобен анализ може да се натъкне на следният проблем. Кой гарантира, че сертификатът, с който ще се провери автентичността на електронния документ наистина принадлежи на този, който претендира, че е негов собственик (титуляр)? Отговорът е, че само публични и регистрирани по съответните закони удостоверители могат да потвърждават автентичността на сертификатите относно идентичността на собственика им. Дори и тогава не може да се твърди със 100% сигурност, че частният ключ към сертификата, с който се извършва подписването, не е узнат от злонамерено лице, което иска да направи подписване на документ от чуждо име. Също така може да се използват самоподписани сертификати, неудостоверени OpenPGP/PGP сертификати и т.н, което прави невероятно трудно използването им като доказателство за идентичността на този, който ги използва.

Освен това услугата електронна поща може да бъде използвана за скрито пренасяне на информация. Било то чрез скрита информация в прикачени файлове за изображения (JPEG,PNG формати), било чрез последователности в датите и часовете на изпращане. Възможно е да се скрива информация в хешове в самият хедър на писмото. Наборът от използвани похвати може да се разшири много, но това не е обект на тази статия.

От друга страна имаме един абсурд. Информацията, която после може да бъде използвана като база за разследване или съдебно преследване, се събира от ... фирми. Всички тези, които ще събират информация за потребителите, са всъщност тези, които им предоставят на потребителите си в рамките на комерсиален договор някаква услуга. Никой не може да гарантира, че събирачите на информация не могат да фалшифицират информацията, която подават към системата за събиране на данни, в полза или ущърб на свои клиенти. При това те могат да извършват действията по измама без да могат да бъдат санкционирани или заловени, защото те всъщност са тези, които удостоверяват информацията. Всяка фирма преследва финансови интереси. Нейната политика е основана на това тя да печели пари. Именно за това тя не може да е достоверен и безпристрастен събирач на информация, защото финансовата изгода много лесно може да я накара да изкарва пари от събиране или подмяна на данни за потребителите. Няма и такъв всеобхватен орган (а и няма техническа възможност), който да следи за това доставчика дали няма да подмени или не някаква информация. Да не говорим, че доставчикът е този, който най-лесно и несанкционирано може да извърши IP измама или да чете, фалшифицира или изменя съдържанието на електронни писма, ако те се съхраняват в електронни пощенски кутии върху неговия сървър.

Досещате ли се за каква грандиозна заблуда иде реч?

Да бъдеш нагло тъп

Напоследък е много модерно хората да изпъкват не с познания, не с интелект, а с фрапираща и направо убиваща всичко наоколо глупост.

Не че съм редовен читател на новините, но тези засягащи научни ескперименти винаги са в моето полезрение, доколкото работата ми е да се занимавам с наука. При това така, че да не се ограничавам в моята област и да не ме интересува какво правят колегите ми в другите области на физиката, химията и математиката.

Безспорно експериментът със сондата Deep Impact е едно върхово научно и технологично постижение и най-малкото, което мога да направя за хората, които направиха реалност този проект е да им сваля шапка и да им кажа едно голямо "благодаря".

Не така стои обаче въпросът с простаците по света. Подтиснати и притиснати от собствената си глупост, те решават да изпъкнат именно с глупостта си, защото явно нямат с какво друго. Очевидно в този случай, който ще ви цитирам, простотията е придружена с алчност и наглост, нямащи равни на себе си. Ето ви новина, която оригинално се намира на сайта на Dir.BG:

Мисля, че коментарите са излишни.

Опасни заблуди

Този материал в блога ми е провокиран. Провокиран от наивността и незнанието на хората, от липсата на каквато и да е съобразителност и находчивост. Именно поради избороените в предишното изречение неща, хората биват манипулирани, управлявани и често превръщани в слепи изпълнители на действия, които те не могат да осъзнаят, но които са им натрапени поради ниското ниво на интелект или откровен мързел за осмислянето на заобикалящата ги действителност.

Европейската комисия и нейните правосъдни министри със сигурност ще се опитат да прокарат законова основа за събиране на лични данни и информация по електронен път. Дали те ще успеят или не е друг въпрос. Този път те имат оправдание - тероризма. Доколко това оправдание е наистина реално и действията оправдавани чрез него целесъобразни, ще се опитам да изясня по-долу.

Системата за събиране на електронна информация засягаща активността на потребителите е насочена (най-общо) към следните електронни услуги:

1. Интернет и предлаганите в тази среда услуги - особено протоколи като HTTP (предлагащ достъп до сайтове) и SMTP/POP3/IMAP (предлагащ услугата "електронна поща").

2. Телефонията (стационарна и мобилна).

3. Електронни разплащания.


Каква информация може да се събере по линия на услугите предлагани по точка 1?

Ако се записват всички заявки по протокол HTTP за даден IP адрес, може да се направи статистика какви интернет страници са били посещавани от този IP адрес. Тук не е необходимо системата за събиране на електронна информация да описва цялото съдържание на HTTP сесиите, доколкото в рамките на тази система доставчиците на услугата "hosting" могат да бъдат задължени да съхраняват съдържанието й за определен срок от време, а също така и направените от собственика на информацията промени, дори да се следи динамично променяемо съдържание като форуми, блогове и др. подобни. Системата може да описва всички заявки GET и POST в рамките на HTTP сесията за да се проследи целият диалог на клиента със сървъра (обменяни пароли и потребителски имена, които после да могат да служат за идентификация). Слабите места на подобна система за събиране на данни се състоят в следните проблеми с идентификацията на клиента и проверката дали той не е маскиран от някаква услуга:

** не може да се отчете налитието на NAT. Единственият изход би бил NAT да бъде забранен поне до някакво по-високо ниво в мрежовата йерархия, в което таблиците с контракциите (ако се извършва statefull NAT) от NAT шлюзовете да се описват в база данни, която да се пази и съпоставя с описаните HTTP сесии от системата за събиране на потребителски данни. Това ограничение обаче няма как да се случи технически. NAT филтрите базирани на TTL полето в пакетите, с които може да се избегне до някъде реализирането на NAT от страна на клиентите на един доставчик, могат да бъдат измамени. Ако пък при филтрация се разчита на разпознаването на преминали през NAT връзки на базата на това, че се иницират от "висок" порт на публичния IP адрес на клиента, то този вид филтрация много лесно се заобикаля като NAT шлюза може да бъде настроен да използва по-ниски портове за целта. Изходът сякаш е законово да се забрани NAT и да се инкриминира неговата употреба, което просто няма как да се случи, защото това би предизвикало сериозно протести, а и системата не може да контролира всеки компютър в Интернет дали извършва или не NAT. От своя страна това би убило бизнеса на много малки компании за интернет услуги. Но със сигурност няма да спре NAT.

** трудно може да се направи анализ дали дадена HTTP сесия не е преминала през proxy софтуер (примерно Squid). За да може да има изобщо някаква схема на контрол, трябва само някои оторизирани от операторите на системата за събиране на данни организации и лица, да имат право да използват proxy софтуер и след това да предават за анализ и съхранение журналните файлове или целия натрупан от клиентите кеш (при това те трябва да опишат колко копия от този суфтуер и върху какви сървъри е стартиран и трябва да бъдат наистина честни и добросъвестни при това деклариране). Това обаче няма как да се случи, защото първо няма техническата възможност за подобно следене и второ трябва proxy софтуера да бъде поставен под забрана за използване, за да не може неоторизирани организации и лица (възпирани от страх от законово преследване), да го свалят, компилират и инсталират върху своите системи. Дори и да има забрана, дори да бъдат спряни файловите съвъри, от които proxy софтуера може да го изтегли, има достатъчно други начини, по които той може да бъде разпространяван. Proxy софтуерът позволява доста по-лесно да се маскира клиентска HTTP сесия, в сравнение с NAT, доколкото той позволява използване по TCP/IP. Може би съществува някакъв вариант, при който да се следят връзките към proxy порта на конкретна машина и да се прави извод кой се маскира зад него. Това обаче изисква синхроно (и най-вече подробно и добросъестно) описание в журнала на proxy сървъра и последваща съпоставка между регистрираните сесии към proxy порта и маскираните от proxy софтуера HTTP сесии. Картината може много да се усложни, ако има периодично сканиране на портовете на proxy сървъра (тогава трябва да се отсяват истинските сесии от сканиранията). Възможно е също така портовете на proxy сървъра да са достъпни само за някои хостове (използване на филтрация на TCP пакетите по източник). Възможно е и порта за proxy да не е очаквания (примерно стандартизирания от IANA номер) и да бъде отворен след уникално за всяка сесия към него сканиране на вече затворени портове. Така сканиращият софтуер не може да открие порта. Или може да го открие, но това е използваемо само, ако proxy сървъра пази журнал с описания кой клиент каква HTTP сесия е извършвал.

** HTTPS сесиите допълнително усложняват следенето на потока като го правят на практика невъзможно, защото транспорта е криптиран. Съществуват два вида HTTPS сесии: пасивни и активни. При пасивната клиентът проверява валидността на сървърския сертификат и не използва свой, клиентски сертификат. При активната схема клиентът освен, че удостоверява сървърския сертификат, използва и свой сертификат за удостоверяване пред сървъра. В основата на всички HTTPS сесии е обмяната на сесиен ключ. С този ключ (по симетричен криптоалгоритъм) се криптира цялта сесия между клиента и сървъра. За да бъде прочетена сесията трябва да се познава частния ключ на сървъра, доколкото с него може да се декриптира договорения с клиента сесиен ключ. Това означава, че всеки притежател на X.509 сертификат (независимо дали е издаден за сървърска или клиентска употреба), би трябвало да предаде частния си ключ за съхранение в база данни, достъпна за операторите на системата за събиране на данни, с цел те да могат да декриптират сесията (в реално време или записана на носител), декриптирайки сесийния ключ и оттам криптираното с него сесийно съдържание. Също така, всеки притежател на HTTPS сървър, трябва да предава на системата за събиране на данни, т.нар. "скрито" съдържание, което може да се достъпи през HTTPS или след въвеждането на потребителско име и парола, или след представяне на валиден X.509 сертификат (т.е. това съдържание, което няма как да бъде узнато от системата за събиране на данни). От друга страна няма как системата да знае къде и върху кой хост има пуснат HTTPS базиран HTTP сървър. Той може да е достъпен само от страна на някои хостове в Интернет или след комбинация от сканиране на определени портове, уникално за дадена сесия. Няма как да се получи и пълна представа за броят използвани и налични в момента у клиентите X.509 сертификати. Може да се добие представа за издадените от официалните удостоверители сертификати. Но никой не може да следи неофициалните удостоверители - вътрешноорганизационни, фирмени и др, които не носят официален характер и не са регистрирани. Не се знае и броят самоподписани X.509 сертификати, които се използват. Не може да бъде и оценен.

Едно голямо предимство на HTTPS е, че първо се установява SSL сесия и едва след това клиента и сървъра започват да си говорят по HTTP протокол. Ако сървърът действа в пасивен режим, тогава може да се твърди, че на отвореният от него порт може би слуша HTTP сървър, защото всеки клиент (по принцип) може да премине през SSL слоя и да стигне до HTTP слоя и така да идентифицира услугата. Това не би било така, ако се използва активната схема и на сървъра бъде забранено да разрешава влизане през SSL слоя, ако не бъде представен валиден сертификат. Тогава, при съответни настройки, всички проверяващи от вън ще виждат, че на този порт има SSL услуга, но няма да знаят каква друга услуга стои под нея.

** използването на протоколи като SOCKS5 също затруднява идентификацията на клиента. Има огромно разнообразие на SOCKS базиран софтуер (особено за операционната система Windows). Те прекрасно могат да маскират източника на HTTP сесии. При това, използването на SOCKS е далеч по-лесно от използването на NAT (NAT може да се реализира само върху маршрутизатор, поне по отношение на преминаващите през него пакети). SOCKS портът може да бъде скрит зад SSL приложение с удостоверяване на клиента чрез сертификат, както е посочено по-горе при обяснението за HTTPS. Така сканиращият този порт (или подслушващият комуникацията от и към него) не може да види каква услуга има под него.

Що се касае до протокола SMTP и предлаганата чрез него и в комбинация с протоколите POP3 и IMAP, услуга "електронна поща", то нещата не стоят по-розово от гледна точка на събиращите данни в сравнение с положението при HTTP. Трябва да се въведе регистър на пощенските сървъри и техните администратори да бъдат задължени да събират и записват целият пощенки поток, адресите от които се праща или изтегля поща, сървърите от които пощата бива получавана, до които бива препредавана и т.н. Трябва да има система за разграничаване на сканиранията от "редовните" заявки и т.н.

SMTP, POP3 или IMAP, могат да бъдат скрити зад SSL приложение с удостоверяване на клиента по сертификат (по подобие на описанието направено при HTTPS), което да пречи да се установи каква точно услуга работи под SSL слоя от всеки, който иследва съответния отворен от SSL приложението порт.

При услугата "електронна поща" освен това може да се използва криптиране на самото писмо. Това става чрез една от двете основни криптографски системи : PEM и OpenPGP (заменила почти напълно PGP). И при двете системи нещата са построени така, че само подателя и получателя да могат да четат информацията. Тази система прави защитата на електронното писмо независима от преносната среда и носителя, върху който то ще се съхранява.



В края на разясненията по тази точка повечето четящи ще възкликнат "да, ама всичкото това скриване и маскиране изисква организация и познание и не работи за всеки". Да, точно така. Но ако някой прави престъпен заговор, той ще намери и средствата и хората с познания, които да реализират посочените по-горе техники за укриване на съдържанието. При това са достъпни както софтуера, така и хардуер за реализирането на технологиите за скриване на информацията. Пита се тогава, чия информация ще е по-лесната за залавяне и анализ - вашата, на тези, които се пазят от терора или информацията на тези, от които уж се пазим?

Има и един друг много голям проблем при следенето на комуникациите в Интернет. Той се състои в това, че самата IP среда е недостоверна по дефиниция и един IP адрес не може да бъде надежден идентификатор на източник на информация или на потребител на информация.


Що са касае до точка 2, тя включва тотално следене на телефонните разговори по мобилните и стационарните телефони. Доколкото гласовата комуникация е теснолентова, то трафикът, който се създава по преносната среда на телефонията като услуга, е малък и има пълна техническа възможност да бъде записан на 100%. При съвремената цена на носителите, това е дори евтино начинание (Сава Чанков даже беше смятал някъде колко излиза цената на пространството върху носителя за 1 разговор). Винаги се записват и номерата, които се набират и продължителността на разговорите.

Възможно е да бъдат следени и местоположенията на всички мобилни апарати, доколкото те са в рамките на клетъчна система и положението може да бъде засичано с точност до обхвата на една клетка. Тук все пак съществува известна доза неопределеност при засичане на положението на клетъчния апарат, доколкото радиовълни с такава висока честота (малка дължина на вълната), които се използват в мобилните апарати, лесно изпитват отражение. Освен това при самите клетки на практика не е реална възможността да се извършва триангулация, която базирана на косинусовата теорема, може да даде точното положение на апарата. Една от причините е, че в една клетка няма как да се следи параметъра "ъгъл под който сигнала идва към клетката" точно.

Анализът на гласа е доста трудна задача дори при съвременните възможности на софтуера за анализ. Да не говорим, че процедурата е времеемка и не може да бъде приложена спрямо всички записани разговори. Единственият реалистичен вариант е разговорите да бъдат пресявани по електронен път за дадени кодови думи (предварително зададени като честотен профил). Това обаче изисква речта на този, който ще каже кодовата дума, да е "спокойна" и податлива на анализ. Диалтектните форми на изказ се анализиран трудно. Фъфленето и заекването усложнява допълнително анализа. Да не говорим, че ако някой се съмнява, че разговора ще бъде "пресят", то той ще произнесе думите по такъв начин, че да избегне детектирането им при пресяване. Разбира се, ако се знае кой точно разговор трябва да бъде анализиран, той може да бъде прослушан от оператор, но в общия случай няма как това да се знае (разбира се, освен ако не се следят точно определени номера).

Всички хора, които някога са преминавали курс по диверсионна подготовка (например в казармата), знаят как се говори по телефон в случай на извършване на операция под прикритие. Знаят и как се използват кодови фрази, които е много трудно да бъдат определени като такива, защото се извършват по разговор с предварително ясен сценарий, в който не се говори привидно нищо важно, но самата тема изпълнява ролята на кодова книга. Хората, които ще извършват терористични операции, прибягвайки до телефонен разговор винаги предполагат, че са подслушвани. За това само някой супер наивен човек може да очаква, че от там ще изпадне някаква важна информация. Колкото по-подготвени са хората за извършването на една операция (без значение дали ще е разузнавателна или терористична), толкова по-близка до нула е вероятността те да допуснат грешката да споделят важна информация по телефона.

Освен това системата за стационарна телефония е незащитена среда, в която може да има проникване (като например прикачване на "външен" апарат към кабелната система и отклоняване на разговори и т.н). Средствата, по които това може да се направи, са с гарантирано разнообразие на използването си.


Точка 3 касае електронните разплащания. Например, ако се разплащате с електронна карта, може да бъде проследено къде се намирате в момента. При това подобно предоставяне на информация от страна на банките на властите в много голяма степен компрометира банките. Причината е, че допускането на външна система (примерно тази на полицията), да получава информация от подобно естество, може да направи така, че да изтече при преноса поверителна информация, която може да се използва от недобросъвестна трета страна за неразрешен трансфер на суми.

Следенето на банкови сметки и по-точно състоянието им и трансферите от и към тях, се прави (или поне така се декларира) с цел да се следи потокът пари и при големи суми да се проследява подателя и получателя. Този похват отдавна не върви. Причината е, че една сума може да бъде разхвърляна по много банкови сметки на различни лица. Ето ви един сценарий. Вие искате да финансирате някаква организация (без значение е дали е терористична или такава, която укрива доходи). Как да прикриете финансирането, ако трансферирате сума от порядъка на 1 милион евро? В този случай трябва да използвате фиктивни пътници или туристи. Схемата е проста. Страна A гранични със страна B. Организацията е в страна A. Фиктивните туристи са в страна B. Те имат отворени банкови смеки в международна банка, която има клонове в A и B. Туристите отварят в страна B своя сметка, на която вие прехвърляте малка сума пари (част от тези 1 милион евро). След това туристите поемат от страна B към страна A. На митницата не декларират големи суми, а само джобни пари. След това в страната A изтеглят малката сума пари и я дават на куриер на организацията, която искате да финансирате. Така куриера събира от туристите парите ви. Туристите може да не знаят за кого работят. Те може да са част от престъпни групировки, които са свикнали така да пренасят парите на групировките.




Тук е мястото да обясним споменатият по-нагоре термин "кодова книга". Той е приложим без оглед на транспортната среда, но обикновено се използва при предаване на информация по телефона. Кодовата книга има два варианта: пълна кодова книга или кодова книга за къси съобщения.

Кодовата книга може да е обикновена книга, която се продава масово на пазара. Целта е да е именно масова, за да могат кореспондентите да я намират. Особено се ценят книги с много текст и малко картинки. Целта на използването на обикновени книги е, те да могат да бъдат намирани лесно от кореспондентите и да не могата да бъдат изгубени или да породят съмнение. Кодиращият съобщението и декодиращия съобщението трябва да имат напълно едни и същи копия от книгата (издание).

Пълната кодова книга реализира предаване на кодирана информация на следния принцип - избираме книга от пазара. Излъчващия информацията използва следният подход. Всеки символ от съобщението се предава като номер на страница, номер на ред и номер на позиция. Примерно, ако искаме да предадем буквата "a", я намираме в кодовата книга, примерно "a" има на страница 12, ред 6 (от горе налолу) и на позиция 5 (от ляво на дясно) в реда. Следователно предаваме 12 6 5. Тази триада числа указва на получателя къде да търси символа. След като тази позиция е била използвана, тя никога повече не се използва за да се предотврати статистически анализ при подпслушване на съобщението.

Кодовата книга за къси съобщения е по-особена. Тя служи за предаване на цели инструкции с помощта на код за интрукцията. Примерно код "AMFD" може да значи - операция в H:M часа, като часът ще бъде получен по съобщение кодирано с пълната кодова книга. Кодовете може да са и по-специфични. Възможно е обясненията към кодовете в книгата за кратки съобщения да са кодирани с друга пълна кодова книга и т.н.

Подобен похват на кодиране се ползва от векове. Той е напълно достъпен за всеки човек, който може да чете и пише и не е с някакво особено тежко заболяване, като олигофрения. Интересно ми е защо службите на страните, които така искат събиране на информация, се правят, че не знаят за наличието на такива абстрактни системи за кодиране на информация.


Най-оригиналният подход за скриване на информация обаче си остава нейното скриване в поток друга информация, използване на анаграми, специално съчинена за целта поезия и т.н. Този подход е цяла наука, известна като "стеганография". Ако се използват рализации на стеганографски продукти, те най-често засягат файлови формати, в които можете да допускате "грешки", които до определено количество не се отразяват на качеството на информацията. Например файловите формати за пренос на изображения като JPEG, PNG и др - особено предпочитани са тези, при които се прилага компресия със загуба на информация. Не знам дали сте се замисляли за следното. Колко информация можете да пренесете така с един филм, като филма е съхранен на MPEG форматен файл? Представете си също и как информацията е скрита в картинки, оформящи външния вид на някоя интернет страница.

Има и друг подход при стеганографията. Скриване на информация в телевизионни и радио предавания. Например в самият образ се поставят "дефекти", които записани на видео след това и анализирани, показват кодирано съобщение. Също така вмъквания в честотна лента на звука на радиопредавания може да се използват за предаване на кодирана информация.



НО може би най-важното. Представете си цялата система за събиране на данни функционираща. Кой мислите, че ще е най-доволен от нейното наличие? Ето ви един списък:

1) рекламните агенции - ще знаят без усилия какъв е масовият вкус към един или друг продукт;

2) SPAM излъчвателите (също рекламни агенции) - няма проблеми да събират феноменални количества реално работещи пощенски адреси;

3) престъпните групировки - ще знаят какво имате в банковите си сметки, къде живеете, какъв е вашия телефонен номер и къде сте в момента - идеално за тях и действията им;

4) конкурентни фирми - чудесен подарък за агресивни конкуренти. Само с едно влизане в базата - пълен фирмен профил, банкови транзакции и т.н.

5) терористите - и те ще успеят да се вредят да използват тази база. Ще знаят интересни неща като например кой може да бъде изнуден за да им даде възможност да постигнат целите си и т.н.

Ние като българи най-добре знаем как срещу пари всичко може да се получи. А тази база ще е такъв източник за спечелване на пари, че никакво правителство и никаква честност няма да могат да я опазят, най-малкото измислени европейски ценности, които всеки ден виждаме колко струват.

Но най-накрая парите за това безумие ще ги плащаме ние - данъкоплатците, за да вредим сами на себе си.

Голямото следене

Различни лобита в Европейския съюз, се опитват да прокарат един направо чудовищен законопроект, според който доставчиците на каквито се досетите комуникационни услуги, трябва да събират данни за активността на потребителите ползващи услугите.

За жалост, май Европа започва да се приближава до САЩ и тяхната псевдо демокрация - демокрация, която има само по филмите. Потъпкват се основните права на човека - това да има личен живот и тайна на кореспонденцията. Ще се събира огромно количество лична информация, която може да се използва за какви ли не цели - от изнудване и шантаж до икономически шпионаж. Аз, като запознат добре с информационните технологии, смея да твърдя, че тази информация няма да помогне почти с нищо за предотвратяване на терористични актове, като тези в Лондон.

Да ни е честито.