Неделя, Януари 08, 2006

"Арестуване" на "free" сървър ... и след това

*** Това не е позиция защитаваща разпространението на лицензирано съдържание в нарушение на лиценза му. Това е само едно техническо разсъждение, което има за цел да стимулира мисловната дейност на ... някои хора.


Интересна тема за мен е била "какво се случва със съдържанието на един "free" сървър, когато той бъде "арестуван" като доказателство за извършено престъпление" (в случая за разпространение на съдържание в нарушение на лиценза, под който това съдържание се разпространява).

* * *

Сървърът се предоставя на експерти, които трябва да установят какъв е обемът на съдържание, който се разпространява в нарушения на съответния лиценз за разпространение. Пита се "как експертите оценяват степента на нарушенията". Това може да стане само, ако всеки файл от "арестувания" файлов масив бъде прегледан от начало до край и бъде еднозначно идентифициран като принадлежащ на даден изпълнител или производител. Това обаче е особено трудно, да не кажа практически невъзможно. При такъв обем съдържание, който се намира върху т.нар. "free" сървъри, на експертите ще са им нужни петилетки за да установят 100% принадлежноста на всеки файл към дадено съдържание, което е обект на нелицензирано разпространение. Ако пък се използва практиката по имената на файлове и директории да се оценява съдържанието в тях, което е споделено в нарушение на лицензите, то това е меко казано неправилно и неприемливо, да не кажа престъпно. Името на файл не може да обвързва еднозначно съдържанието.

* * *

Да си представим какво би станало, ако престъплението се оценява само на база имена на файлове и директории. Утре някой решава да си направи жестока гавра с НСБОП и съда. Съоръжава публичен сървър и прави масив, в които поставя файлове, пълни със случайни числа. Прави се така, че имената на файловете да съдържат имена на нови филми, музикални продукции или софтуер. Сървърът се предоставя за публичен достъп. Някой пише донос срещу собственика на сървъра. След това НСБОП го прибира и скандалът може да започне. Собственикът осъжда държавата в Европейския съд в Страсбург за това, че е бил обект на разследване и съдебна процедура задето е притежавал случайни числа върху файлове и прави полицията и съда смешни пред цяла Европа (ами човекът може да е фен на музикални стилове, групи, изпълнители или софтуер и филми и за това си е кръстил файловете със случайни числа на тяхно име - това престъпление ли е?). Най-много експертите на НСБОП да сложат после истински музикални, видео файлове или софтуер върху конфискуваните масиви, за да замажат фиаското. Аз лично не бих се учудил, ако го сторят.

* * *

Най-големият проблем е обаче безогледното изземване на компютрите от офисите на фирми, заподозряни в разпространение на софтуер, музика и филми в нарушение на лиценците им за разпостранение. Изземват се сървърите, а не само дисковия масив в тях. Сървърът едва ли може да е обект на престъпление, защото съдържанието се намира в дисковия масив, а той е отделим компонент от сървърната конфигурация (не съм чувал за запоени към дъна и кутии на сървъри твърди дискове). Ами то по същата логика може да бъде иззето и цялото комуникационно оборудване заедно с преносната среда. Дори лицето, чиито компютри са иззети да не е виновно, то ще понесе огромни финансови загуби поради това, че средството му за производство е било иззето и едва ли някога ще му бъде върнато (ще има години дела и т.н, а до тогава компютрите ще остареят или изобщо няма да са годни за употреба). Има и друг аспект. Добре, компютрите са върнати след разследване. Аз например едва ли ще седна отново да работя на станция, която е била дори за ден в ръцете на МВР. Кой ми гарантира, че не са оставили хардуерни "задни вратички" върху машината? По-скандалното е обаче друго. Заедно с "арестуваната" компютърна конфигурация в ръцете на някои хора ще попадне огромно количество фирмена информация. Кой гарантира, че една голяма акция под прикритие с табела "антипиратска", не е инспирирана от желание за икономически шпионаж. Кой гарантира, че това не е поръчкова акция за съсипване на нечия конкуренция? Публична тайна у нас е, че полиция и прокуратура работят и по поръчки на различни фирми и организации. Важното е да се плаща за поръчката - всеки човек си има цена, нали? Нищо чудно именно това корумпирано състояние, в което се намира държавата, да ни спъне при влизането в Евросъюза.

* * *


Да поиграем на "Познай къде е сървъра"


Винаги ми е било интересно и нещо друго. Утре собствениците на "free" сървъри се изхитряват и правят следното (ако не са го и направили вече). Видимите в публичния интернет сървъри със съдържание са само хитро стъкмено средство за представяне. Всъщност съдържанието не е върху тях - те само маскират истинските сървъри, които съдържат файлови масиви (именно в тези масиви е съдържанието, което се споделя в нарушение на лиценза му за разпространение). Как се прави тази схема, ще се запитат някои от вас? Не е сложно. Първо трябва да направите среда за пренос между сървърите с масивите и публичния сървър. Няма проблеми това да е оптично влакно. То не може да бъде подслушано и проследено, защото няма електромагнитно излъчване - усукана двойка много лесно се проследява, особено ако по нея се пусне специален пробен сигнал и след това с приемник се проследи положението в стената, пода и т.н. И така, оптичния кабел се закопава в стена или канал, правят се схеми на прикриването на канала, които могат да бъдат проследени само ако се направи тотално срутване на цялата сграда. По този начин, оптичния кабел стига до истинските сървъри със съдържание, които са примерно през два блока в нечие мазе и т.н или най-общо казано до място, което е неизвестно на органите на МВР и няма да стане известно (причини много за това). Доколкото публичния сървър няма да сервира локално за него съдържание, той може да е машина без твърд диск. Достатъчно е при старт/рестарт, тя да изтегля текущия образ на системната файлова система плюс ядрото чрез DHCP/BOOTP и след зареждането й да сервира отдалеченото съдържание (достъпно през оптичните връзки), чрез протокол за реализация на мрежова файлова система - NFS примерно. И какво се случва. Полицията идва, изземва сървъра и после в хода на следствието следват хумор и забвления от рода "взехме сървъра, ама нямаше съдържание върху него, нямаше дори операционна система" и т.н. Да не говорим, че подобен публичен сървър може да се възстанови лесно със скромни разходи. А да, за камуфлаж в него могат да бъдат сложени стари дискове (с лоши сектори, неработещи) само и само за да подлъжат изземващите го, че това е масива със съдържание.

3 коментара:

Blogger Delian каза...

Един много важен законов момент по отношение на това престъпление, който се пренебрегва, но е изключително важен е умишлеността. За да има престъпление срещу авторските права, закона изисква умишленост. Неумишленото разпространение на информация, подпомагаща нелегалното разпространение не е престъпление. И това е нормално, защото при съвременното развитие на комуникациите, под неумишлени разпространители ще могат да бъдат подведени всички притежатели на хардуер, кабели, софтуер, компютри и т.н., които се намират в интернет.
Причината, поради която в България има водени стотици дела за престъпления срещу авторските права, но осъдени има само 2-ма (и то след самопризнания) е в това, че събирачите на доказателства не могат да докажат умишленост. Няма законов акт, и технически няма как да се направи и да се изпълни, който да накара доставчиците да не подпомагат разпространението (чрез storage сървъри, торенти, маршрутизатори, комутатори, проксита и т.н.). Освен това събраното оборудване чрез специализираните службите за сигурност (модното използване на НСБОП в България, заради особените им законови правомощия - да предотвратяват престъпления) не може да се използва като доказателство в съда, защото самото му събиране в процес на изненада (и преди настъпване на престъплението, поради идеологията на службите) променя акта на "последно ползване" или изменя "умишлеността" (как държавата ще докаже кой е записал файловете и че не го е направил някой анонимен бияч от НСБОП). В този смисъл в България се прилага по скоро държавен терор по отношение на гражданите, които не познават добре закона, и се разчита на страхова психоза, за да се спре разпространението на филми и музика, отколкото на действително законово положение. Всеки чиито компютър е конфискуван за доказателство, може максимум след 30 дни с адвоката си да го прибере, и при повторно нападение от страна на НСБОП по същата причина, без подвеждане под отговорност и последвало осъждане, може да осъди държавата за тероризиране. Случаи като това има дори в нашата любима родина.
Важен момент в цялата работа е че самия подход за правене на бизнес на официалните разпространители на музика и филми е сбъркан, защото не отговаря на съвременните реалности. Видно е, че от години пада количеството пари в бизнеса, и то не защото хората не искат за плащат, а защото огромна група потенциални потребители биват изолирани, поради терор и остарели схващания. Apple и други компании вече правят милиарди (повече отколкото от оборота си с PC-та) от официално разпространение на музика и съпътстващи дейности. Технологиите не могат да се спрат. Поведението на „защитниците” на авторски права е еквивалентно на лудисткото движение във Великобритания (дето е въстанало срещу стана, защото отнемал работни места). Времето е показало, че технологията е убила всички, които не са се научили да живеят с нея, защото тя носи повишаване на качеството на живот на останалите. Затова е очевидно, че терористичния, рекетиращ, движещ се на границата на закона (чака само едно голямо публично дело, за да ги осъдят със скандал), подход на Булакт е по скоро грешен. Аз бих им препоръчал да рекламират алтернативи, отколкото да нападат безсмислено и за смях на цял един народ (защото е очевидна липсата на резултат) разпространителите.

Неделя, 08 Януари, 2006  
Blogger SKKNET каза...

Скоро коменирах с приятели точно този въпрос. И общотото мнение беше че НСБОП и въобще държавните служби нямат право да се занимават с защитата на бизнеса на частната фирма ( или организация ) Булакт.

Съдържанието на фрее сървърите (mp3/divx) не е оригиналния продукт. Във слухово и визуално отношение се възприема като оригиналната песен/филм, но при сравняване като данни е напълно различно. Кой точно ще оцени доколко и по какъв критерии един файл mp3/divx носи съдържанието на оригинала? От 20-тина произволни песни чути по радиото поне 2 от тях си приличат адски много за музикален инвалид като мен. Но за професионалиста са напълно различни. Или обратния случаи: музиката на 2 песни за мен е напълно различна, но за професионален музикант е едно и също нещо, само че в различна тоналност?

Наличието на защитен материал на фрее сървър все още не е подсъдно. Всеки мой гост във къщи може да види и чуе оригиналните дискове които съм си купил. Това разпространение ли е? Нали дисковете носят информация която се слуша/гледа? Аз нарушавам ли интересите на булакт когато пускам купен от мен филм/музика на приятел?

Нарушавам интересите на булакт когато започна да го копирам 1:1. Тогава всяко копие носи загуби на булакт във вид на непродаден от разпространителя диск. Това значи ли че всеки притежаващ оригинален диск е потенциален пират, тъй като съществуват достъпни технически средства диска да бъде копиран 1:1? Ами ако притежава 500 оригинални диска? Бърза сметка води до абсурдни заключения: имам 500 оригинални диска, на ден мога да направя 50 копия, за 1 месец 1500. Средна цена на диск 20лв. Ми защо НСБОП не тръгне да прибира всеки купил 500 оригинални диска, след като има всички предпоставки да нанесе загуби на булакт на стойност 30,000 лв/месечно?

Булакт би трябвало да води граждански дела срещу разпространителите на доказано съдържание, като делото би трябвало най-общо да е за пропуснати ползи. 5 копирани диска са потенциално 5 непродадени оригинала. При цена Х лева на диск, загубите на собственика на авторски права е 5 по Х лева. Това са граждански спорове в които държавата в лицето на най-силната си служба НСБОП се намесва да запази частния интерес на едната страна: булакт! Защо?

Според законодатеството в западните страни всеки има право да пази копия на купени оригинални носители във всякакъв вид/формат за лична употреба. Ами ако всички изтеглили песен във формат mp3 притежават оригиналния диск? Има ли значение дали mp3-ката е направена от моя или от техния диск? Ами ако източника на музиката/филма е радиостанция/телевизия? Ами ако е сателитна радиостанция/телевизия? В много случаи качеството на записана във цифров вид музика/филм от свободна сателитна радиостанция/телевизия е по-висока отколкото на "оригинален" диск купен от български разпространител. Кой в случая е пирата? Захранващия със сигнал спътника, ъплинк станцията, самия спътник, приемащата апаратура, записващия цифровия стриим компютър? При положение че пускам един диск на приятели да го гледаме/слушаме и не им събирам пари за да ги занеса на булакт пират ли съм? Ами че половината гости може да ги виждам за пръв път, защото са доведени от мои познати. Това публично излъчване ли е?

Изобщо в световен мащаб въпросите с авторските права са много неуредени. Просто музикалния/филмов бизнес играе с много пари. От тези пари държавата иска на намаже колкото може повече и ползва за тази цел НСБОП. Да де, ама НСБОП се издържа и от моите данъци. След като и аз им плащам заплатите имам право да искам да се погрижат примерно за моите интереси: примерно да разкарат търговците на наркотици, които висят от сутрин до вечер на входа на 90-то училище в Люлин. Изобщо не ми пука за интересите на булакт. Обаче НСБОП работи според българския принцип "които плаща, той поръчва музиката". Явно булакт плаща по-добре от гражданите на тая страна. И от преследване на 'фрее-та' не им остава време да разчистят дилърите от училищата.

Направо да вземат да направят НСБОП едно ЕООД със собственик държавата и да се почва: големия бизнес да си плаща законно за премахване на конкуренцията му. И ние да си ловиме парцалките и да заминаваме за Австралия, че е най-далече...

Понеделник, 16 Януари, 2006  
Blogger gotha каза...

Факт е, че всеки, който иска може да ползва нелегален Windows, кракнати програми да дърпа музика, филми и какво ли още не и държавата много трудно може да го спре. Идва обаче един друг въпрос - трябва ли да дърпаме материали забранени за свободно разпространение. На седмица дърпам по 20 албума, слушам ги и си купуам поне един от тях. Въпроса не е да покажеш, че можеш да прецакаш една умряла наказателна система, за мен свободния даунлоуд е израз на свободата ми. Ако албума ми харесва, като музикален ценител, ще си го купя без значение дали съм го изтеглил преди това или не.
Запомнете, че побеждаваме тези, които ни ограничават единствено, когато играем по техните правила. Призива ми е - не краквайте платениете програми, пишете програми с отворен код.
Най-лесно е да покажеш, че можеш да надхитриш една неработеща система, е време е да покажем, че можем да я подобрим и да я направим да работи за нас.

Петък, 14 Април, 2006  

Публикуване на коментар

Абониране за Коментари за публикацията [Atom]

<< Начало