Понеделник, Януари 30, 2006

ISOC.bg или как чеда на партийни величия злопупотребяват с антиспам списъци

За личността на Вени Марковски може да се говори много. Ако искате да получите информация от източника, запознайте се с негови съученици. Ще научите интересни неща. Над 99% от думите, с които той може да бъде характеризиран, подадат в множеството на обидните епитети, което всеки човек с начални познания по математика знае, че е отворено. Хората, които са казали нещо добро за Вени Марковски са само тези, които са финансово зависими от него. Дясната му ръка е един невзрачен човечец Димитър Ганчев. Известен е с това, че единствено Вени Марковски го нарича "интернет специалист". Основните изяви и на двамата се състоят в правене на мръсно на другите, писане на безмислени статии по вестници и постоянно присъствие на различни видове говорилни. Имат ясно изразена родова партийна принадлежност към една столетна партия, която в момента е на власт и обича да управлява с полицейщина. И двамата са известни с притежаване на дипломатически паспорти без да са дипломати, но какво са едни дипломатически паспорти между партийни съратници (да не издребняваме). Вени Марковски има многофункционални задачи - от спасяване на дърветата по Витоша (изява прекратена поради политическа нерентабилност - дъветата не са избиратели и не носят пари) до домоуправителска дейност с основна задача осигуряване на налягане от четири атмосфери в тръбите на съседите (просълзени бабички рипат от радост като тинейджърки като видят струя вода, с която могат да режат сиренето си).

Вени Марковски е известен и с това, че е председател на ISOC.bg. Сами се сещате, че какъвто председателя, такава и организацията. В нея членуват преди всичко политически пригодни личности. Известна е с невероятния дефицит на технически кадри, но с голямо количество хуманитарни дейци, за които Интернет е нещо, които никога няма да разберат. Като следствие от това са изявите на "специалистите" на ISOC, които до един се оказват странно защо адвокати, юристи, селскостопански труженици и т.н. Ще бъдете приятно изненадани, че там членува дори Сергей Станишев, за когото се знае, че разбира от Интернет, колкото от управление на държава. Това превръща организацията в едно сборище на потребители, но не и на творци. Ако запитате коя видна, технически ангажирана с Интернет личност членува там, Вени Марковски с присъщата си механична усмивка ще ви отговори "Димитър Ганчев". Следва присмех от администраторите на цялото българско интернет пространство, които са в буквалния смисъл до болка на ясно с познанията на този специалист (специално за него се потготвя илюстровано издание "Да научим DNS за 24 часа" и "Основи на маршрутизацията в Интенрет" с илюстрации от Борис Димовски - единственият карикатурист, на който аз свалям шапка и който живее достатъчно скромно и за съжаление бедно, докато Вени прави коктейли и се снима със "светски лъвове"). Същата тази организация, която толкова бди за интересите на интернет потребителите и се бие в гърдите за това, дори не направи коментар за полицейските мерки, с които ще се следи интернет активността на всеки един от нас. Разбира се, след като законът се кове от съпартийци, не може да има "други" мисли относно това до колко той е обоснован и доколко заплашва личната свобода. За лица като Марковски политиката е над всичко, а лицемерието е начин на съществуване. Любимият му израз "аз правя нещо" означава само "правя политика". Този човек презира всички знаещи и можещи хора. Той не се интересува изобщо от проблемите на Интернет. За него Интернет е политическа сцена, където той има много малка конкуренция. Опитайте се да правите бизнес с него и да му обяснявате техническа пригодност на дадено решение. Сами ще разберете за какво говоря.

Питате се за какво пиша това? Ще ви покажа. От известно време насам ISOC.bg гради "черен списък", в които по замисъл са описани излъчватели на нежелана поща - SPAM (списъкът се гради от и за клиентите на БОЛ.БГ, но е представен в стил на надпартийност като част от дейността на ISOC.BG). Вярно, че според Вени Марковски SPAM значи изпращане на поща в особено големи количества, но от него не могат да се очакват каквито и да са знания, затова подобни формулировки не учудват. Да зебелжим какво пише на адрес dnsbl.isoc.bg:


"През нашата система преминава единствено поща от или за наши клиенти"

После четем, че

"Интернет общество - България" се пререгистрира като сдружение в обществена полза. Това позволява на сдружението да защитава обществения интерес на Интернет-потребителите, за разлика от други сдружения, които са се определили в частна полза."

Значи така, частната интернет компания БОЛ.БГ гради "черен списък" на база събиране на информация за SPAM излъчватели изпращали писма с нежелано съдържание до свои клиенти и го предоставя на сдружение, което защитава обществения интерес, което да го пропагандира като свое решение, че и в рамките на своя домейн? Иска ми се много да разбера, кои са клиентите на "Интернет общество - България" и за какви клиенти изобщо иде реч при организация регистрирана по Закона за лицата и семейството. Или нещо много са се объркали като глисти БОЛ.БГ и ISOC.BG до степен, до която просто няма как човек да различи едното от другото.

Това обаче не е нищо. На скоро Вени Марковски се почувствал засегнат от това, че Атанас Бъчваров е сложил забрана за получаване на писма от домейна bol.bg. Аз изобщо не взимам страна в спора. Все ми едно за какво са се карали. По типично партиен начин, големият блюстител на обществените интереси Вени Марковски, слага адресното пространство на мрежата, администрирана от Атанас Бъчваров в черният списък dnsbl.isoc.bg без в тази мрежа да има нито един SPAM излъчвател. Поставянето в този списък е продиктувано от частната червена злоба на лицето Марковски, което обича да минава за много уравновесен и човеколюбив и да си гради имидж на стоящ над всички лични дразги. За целта не се спира пред използването на какви ли не мръснишки номера. Значи така, цел на организацията "Интернет общество - България" е да защитава личните интереси на Вени Марковски. Искате да видите.. Даже го заснех:

Венини червени простотии

Това е грубо и просташко използване на публична услуга за разчистване на лични сметки с други хора. Отразява истинският характер на лицето Марковски, за който няма обществен интерес - има само лична изгода и амбиции. Добре е този факт да бъде направен достояние на цялото българско интернет пространство, а и сред членовете на ICANN.

Четвъртък, Януари 19, 2006

Тъжен ден

Мислех да пиша голяма техническа бележка днес, но честно казано желанието ми умря. От днес в България полицията може официално да бие деца и бременни жени. Повръща ми се от полицейщината наоколо. От днес в мен умря съвестния гражданин. Пет пари не давам за дъжава като тази, в която бият бременни и деца... да се разпада, да умира.. все ми едно. Съдействие на полицията? Никога!!!

Чл. 79.
...
(5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.

Сряда, Януари 18, 2006

Полицейски терор

Няма да описвам, само ще цитирам новината от интернет страницата на Дарик Радио:

***


Полицаите ще могат да извършват проверки на помещения без съгласието на собственика или в негово отсъствие. Това реши парламентът, който гласува на второ четене текстове от Закона за МВР. Органите на полицията ще могат да проверяват автомобили, когато има данни за извършено престъпление или за нарушение на обществения ред.

Проверки на помещения без прокурорско постановление или решение ще се извършват, само ако с тях ще се предотврати тежко престъпление, ако са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило престъпление или ако има нужда от неотложна помощ на лица, чийто живот е застрашен.

Срещу текста се обявиха депутати от дясната опозиция, според които на полицията ще се дадат правомощия да влиза във всяко едно жилище без санкцията на съда. Контролът е гарантиран, защото органите на полицията ще са длъжни да съставят протокол с основанията и резултатите от проверките, обясниха от мнозинството.

***


След това, аз вече нямам нито капка уважение към властта в тази държава. Вече очаквам прибирайки се в нас да видя входната врата разбира с лост и всичко обърнато надолу с главата, щото някой малоумник е решил, че в квартирата се извършва престъпление. Аз лично не желая да съдействам на властта по никакъв повод. След три грабежа у нас е редно и полицията един път да разбие апартамента. Ще ми съставят после протокол... което ще ме стопли като лятно слънце. Какво спокойстивие да има човек при цялата тази полицейщина и терор? Обикновеният човек има право само да плаща данъци (ще търся какви ли не начини само да не ги плащам - няма да храня терористи), да бъде цеден с високи цени за какво ли не, да бъде подслушван, да търпи полицейски терор и малтретиране, да бъде третиран като престъпник по подразбиране... Ето на това има само право човек в тази държава. Каква ти наука, какъв ти прогрес. Работим за да храним политици, мутри и ченгета.

Неделя, Януари 08, 2006

"Арестуване" на "free" сървър ... и след това

*** Това не е позиция защитаваща разпространението на лицензирано съдържание в нарушение на лиценза му. Това е само едно техническо разсъждение, което има за цел да стимулира мисловната дейност на ... някои хора.


Интересна тема за мен е била "какво се случва със съдържанието на един "free" сървър, когато той бъде "арестуван" като доказателство за извършено престъпление" (в случая за разпространение на съдържание в нарушение на лиценза, под който това съдържание се разпространява).

* * *

Сървърът се предоставя на експерти, които трябва да установят какъв е обемът на съдържание, който се разпространява в нарушения на съответния лиценз за разпространение. Пита се "как експертите оценяват степента на нарушенията". Това може да стане само, ако всеки файл от "арестувания" файлов масив бъде прегледан от начало до край и бъде еднозначно идентифициран като принадлежащ на даден изпълнител или производител. Това обаче е особено трудно, да не кажа практически невъзможно. При такъв обем съдържание, който се намира върху т.нар. "free" сървъри, на експертите ще са им нужни петилетки за да установят 100% принадлежноста на всеки файл към дадено съдържание, което е обект на нелицензирано разпространение. Ако пък се използва практиката по имената на файлове и директории да се оценява съдържанието в тях, което е споделено в нарушение на лицензите, то това е меко казано неправилно и неприемливо, да не кажа престъпно. Името на файл не може да обвързва еднозначно съдържанието.

* * *

Да си представим какво би станало, ако престъплението се оценява само на база имена на файлове и директории. Утре някой решава да си направи жестока гавра с НСБОП и съда. Съоръжава публичен сървър и прави масив, в които поставя файлове, пълни със случайни числа. Прави се така, че имената на файловете да съдържат имена на нови филми, музикални продукции или софтуер. Сървърът се предоставя за публичен достъп. Някой пише донос срещу собственика на сървъра. След това НСБОП го прибира и скандалът може да започне. Собственикът осъжда държавата в Европейския съд в Страсбург за това, че е бил обект на разследване и съдебна процедура задето е притежавал случайни числа върху файлове и прави полицията и съда смешни пред цяла Европа (ами човекът може да е фен на музикални стилове, групи, изпълнители или софтуер и филми и за това си е кръстил файловете със случайни числа на тяхно име - това престъпление ли е?). Най-много експертите на НСБОП да сложат после истински музикални, видео файлове или софтуер върху конфискуваните масиви, за да замажат фиаското. Аз лично не бих се учудил, ако го сторят.

* * *

Най-големият проблем е обаче безогледното изземване на компютрите от офисите на фирми, заподозряни в разпространение на софтуер, музика и филми в нарушение на лиценците им за разпостранение. Изземват се сървърите, а не само дисковия масив в тях. Сървърът едва ли може да е обект на престъпление, защото съдържанието се намира в дисковия масив, а той е отделим компонент от сървърната конфигурация (не съм чувал за запоени към дъна и кутии на сървъри твърди дискове). Ами то по същата логика може да бъде иззето и цялото комуникационно оборудване заедно с преносната среда. Дори лицето, чиито компютри са иззети да не е виновно, то ще понесе огромни финансови загуби поради това, че средството му за производство е било иззето и едва ли някога ще му бъде върнато (ще има години дела и т.н, а до тогава компютрите ще остареят или изобщо няма да са годни за употреба). Има и друг аспект. Добре, компютрите са върнати след разследване. Аз например едва ли ще седна отново да работя на станция, която е била дори за ден в ръцете на МВР. Кой ми гарантира, че не са оставили хардуерни "задни вратички" върху машината? По-скандалното е обаче друго. Заедно с "арестуваната" компютърна конфигурация в ръцете на някои хора ще попадне огромно количество фирмена информация. Кой гарантира, че една голяма акция под прикритие с табела "антипиратска", не е инспирирана от желание за икономически шпионаж. Кой гарантира, че това не е поръчкова акция за съсипване на нечия конкуренция? Публична тайна у нас е, че полиция и прокуратура работят и по поръчки на различни фирми и организации. Важното е да се плаща за поръчката - всеки човек си има цена, нали? Нищо чудно именно това корумпирано състояние, в което се намира държавата, да ни спъне при влизането в Евросъюза.

* * *


Да поиграем на "Познай къде е сървъра"


Винаги ми е било интересно и нещо друго. Утре собствениците на "free" сървъри се изхитряват и правят следното (ако не са го и направили вече). Видимите в публичния интернет сървъри със съдържание са само хитро стъкмено средство за представяне. Всъщност съдържанието не е върху тях - те само маскират истинските сървъри, които съдържат файлови масиви (именно в тези масиви е съдържанието, което се споделя в нарушение на лиценза му за разпространение). Как се прави тази схема, ще се запитат някои от вас? Не е сложно. Първо трябва да направите среда за пренос между сървърите с масивите и публичния сървър. Няма проблеми това да е оптично влакно. То не може да бъде подслушано и проследено, защото няма електромагнитно излъчване - усукана двойка много лесно се проследява, особено ако по нея се пусне специален пробен сигнал и след това с приемник се проследи положението в стената, пода и т.н. И така, оптичния кабел се закопава в стена или канал, правят се схеми на прикриването на канала, които могат да бъдат проследени само ако се направи тотално срутване на цялата сграда. По този начин, оптичния кабел стига до истинските сървъри със съдържание, които са примерно през два блока в нечие мазе и т.н или най-общо казано до място, което е неизвестно на органите на МВР и няма да стане известно (причини много за това). Доколкото публичния сървър няма да сервира локално за него съдържание, той може да е машина без твърд диск. Достатъчно е при старт/рестарт, тя да изтегля текущия образ на системната файлова система плюс ядрото чрез DHCP/BOOTP и след зареждането й да сервира отдалеченото съдържание (достъпно през оптичните връзки), чрез протокол за реализация на мрежова файлова система - NFS примерно. И какво се случва. Полицията идва, изземва сървъра и после в хода на следствието следват хумор и забвления от рода "взехме сървъра, ама нямаше съдържание върху него, нямаше дори операционна система" и т.н. Да не говорим, че подобен публичен сървър може да се възстанови лесно със скромни разходи. А да, за камуфлаж в него могат да бъдат сложени стари дискове (с лоши сектори, неработещи) само и само за да подлъжат изземващите го, че това е масива със съдържание.