Без връзка с главния мозък a.k.a. фрапиращо малоумие

Днес някой ми подхвърля в jabber следната новина:

http://news.ibox.bg/news/id_251090212

със звучното заглавие "Записи на детско насилие и порнография в български сайтове". Тези записи са в българското интернет пространство месеци наред (т.е. това, което журналистите са написали като новина, не е изобщо новина, а констатация). В тях се вижда точно милата родна картинка в българските училища. Следва сигнал от "добросъвестни" граждани до (сега внимавайте) направление "Компютърни престъпления" в ГДБОП и Агенцията за закрила на детето. И тези всеотдайни организаии, в която всяка втора мисъл е за децата (сарказъм/ирония), тръгват да махнат записите.

Значи излиза така - махаме записите (това са факти!!!) и насилието в училищата престава? Или се правим, че такова няма и то го няма. Чудна ми е ролята на направление "Компютърни престъпления" в ГДБОП в цялата тази история. Къде има организирано престъпление в случая? Къде са организираните престъпници? В ГДБОП се чудят какъв повод да си намерят за репресии над интернет доставчиците. Това е поредният повод за това. Ако мислите, че на някого в ГДБОП му е пукало за децата дето се дерат яката на записите, сте далеч от истината, колкото Вени Марковски от Интернет. Всичко това е оправдаване на съществуването на една служба, чиято единствена дейност е неадеквана борба с всеки друг, но не и с този, който извърши престъпление - в родният Интернет има над 12 субекта, които се занимават с on-line измами, включително подменяне на PayPal акаунти, банкови електронни бордера и какво ли не, с които ГДБОП не може да се бори поради тотална техническа неграмотност, а банките си траят за загубите, щото не искат клиентите им да ги напуснат. Какво ли да си говорим за организация, която установява нечия "открадната" интелектуална собственост с изпълнение на командата "ls".

До къде сме я докарали? Публикуването на грозната реалност в българските училища е обект на ГДБОП и то на направление "Компютърни престъпления", при условие, че ако има престъпление, то се е случило на "снимачната площадка". Доколко наблюдаването и снимането на подобни неща е изобщо престъпление? Разбирам, ако някой е карал децата да се бият за пари, добре, това е наказуемо, но ако заснемеш нещо спонтанно случило се, каква е вината и на кого? Ако кирливият селяндур-журналист Карбовски направи репортаж за такива събития с още по-грозни сцени (него го кефят извратените неща, но липсата на интелект го е докарала дотук), това е репортаж (тълпата мегамалоумници ще му ръкопляска), ако някой ученик заснеме какво става в неговия клас, това е организирано престъпление, и то не какво, а киберпрестъпление. Ако го сложи някъде, че да се види най-накрая до къде е стигнало общественото разложение в новото мега фолк поколение, той е престъпник? Така ли?

В момента децата растат в среда, в което всеки ден наблюдават НАСИЛИЕ! И това насилие те виждат не само в игри, филми или интернет страници, трагичното е, че те виждат това насилие ВСЕКИ ДЕН и то ОКОЛО ТЯХ и именно този последен фактор е решаващия. Това е насилието, което е начин на общуване в общество, което е деградирало и все повече деградира. Също така чувствата на децата са доста силни, особено у момичетата и сме имали вече случаи на ученички, които удушават друга ученичка заради момче. Подобни конфликти са крайни, но те се случват и ще се случват все повече, ако ще Агент БОП ръчно да изтрие от Интернет цялото насилие, дори до кадрите, в които само се повишава тон. Потресаващи са случаите на побоища пред дискотеки и то не какви да е, а детски дискотеки (свидетел съм на четири такива мелета в подлеза на "Фритьоф Нансен" и бул "България"). Посред бях ден пияни деца излизат от дискотека и се млятят с такава жестокост, която дори на филми не може да се види. Преди седмица пак там имаше инцидент с пребит ученик.

Какво виждат децата около себе си в реалния свят, което няма как да не видят? Виждат преди всичко лицемерие, лъжа, омраза и жестока междуличностна злоба. И това те не виждат само на улицата, те виждат това в семействата. Всичко видяно от децата се пренася в ученическата среда - в училище. Това, което става в училището е точно копие на това, което се случва в обществото, колкото и никой да не иска да го признае и да си заравя главата в пясъка. Родителите не искат да го признаят пред себе си, защото егоизмът им не позволява да прозрат, че те са основните виновници за това, защото ТЕ са обществото и обществото е такова, каквото е направено от тези, които го съставят. Те обичат друг да е виновен. Все едно кой, трябва да е друг и да не са те. Така се осигурява душевен комфорт, свойствен на страхливците, който никога не са гледали живота в очите и които никога не са искали да поемат отговорност доброволно. Трябваше тези записи на насилие да се пускат през петнадесет минути по всички телевизионни канали, за да видят хората докъде са стигнали нещата и разложението в обществото, а не да се обявяват за престъпление - те са ФАКТ! Ако някой снима непълнотелните проститутки по късните часове в София, той киберпрестъпник ли е? Или ако снима подобни сцени по магистралите?

Децата в момента искат да станат потребители, а не създатели. За тях кумири са престъпници, силиконови курви с претенции да бъдат певици, тъпи журналисти, водещи на телевизионни предавания с интелектуалното ниво на гол охлюв, селяндурите от Биг Брадър и други мега идиоти. Всяко дете иска джип, къща на два ката с басеин, много пари, без значение как се печелят и смяна на сексуалния партньор през час-два. Ако разни чички и лелки от дружества за защита на детето (с които тези чички и лелки оправдават съществуването си, заплатата си или мътния си обществен имидж), бяха погледнали какво става в училищата и имаха поне малко ум в главите си, щяха да получат инфаркти и инсулти. Щяха да видят: боища в междучасията, пушене на количества цигари, от които може да се умре, пиене на алкохол в индустриални количества, спринцовки, пътечки с кокаин и какво ли не. Темите за разговор се движат измежду "коли", "жени", "мъже с пари", "дрога", "купон с побой", "пребиване на съученик", "да гепим", "да пречукаме" и подобни. Тези лелки и чичковци по улици ходят ли, деца имат ли, къде живеят?

Един чичко, от бандата на детелюбците (да не се бърка с "педофили"), беше предложил да се принудели интернет доставчиците да филтрират съдържанието до порно-сайтове? Този в ред ли е, в кой век живее? Че децата на 14 години са изгледали повече порно, отколкото той за 40 години и имат сексуален опит, в сравнение с който неговия бледнее и може да се квалифицира като "сексуален провал". Ще намерят винаги начин да гледат, ако ще да дават парите си за закуски на някой пенсионер, който да им купи порно вестник/списание или DVD. Това са тотално загубени битки, които само увеличават пропастта между поколенията, насаждат комплекси у децата и те ИЗБИВАТ В НАСИЛИЕ. Как може хората толкова да са се отделили от реалността? Как може толкова да не виждат проблемите? Че за едно дете е въпрос на престиж да прави секс и да изглежда голямо, иначе е сдухан аутсайдер и е обект на подигравки.

А проблемът е един и се нарича ОБРАЗОВАНИЕ!!! Ако децата бъдат подложени на правилното и качествено образование (а не на образователната политика на сегашното правителство, която има за цел да научи децата само как да четат етикетите на стоките, хороскопите си, и как да пишат SMS до "Биг Брадър"), то те ще осъзнаят сами и без помощта на ченгета, чички в критическата и лелки с глас сякаш минал през синтезатор, как да: правят безопасен секс (и да не се налагат аборти, в които ние сме челници); защо не бива да пуши (и че от това печели само Булгартабак и Доган); защо не бива да пие (ако иска да работи с мозъка си); защо не трябва да взима наркотици (пак размисли за мозъчната дейност); защо не трябва да участва в масовки-мелета; защо трябва да учи повече (и що е то конкуренция); защо трябва да знае, че политиците лъжат; защо трябва да знае, че Агент БОП не е негов приятел; защо трябва да знае, че насилието не решава проблеми и прочие неща; защо не трябва да ходи на срещи с подозрителни типове и т.н.. Да видим до къде е стигнало образованието след толкова цъфтежи и реформи. Образованието у нас е стигнало до ниво "масова идиотизация". През 2006 година децата вярват в богове, викат духове, слагат си забрадки и фереджета, не правят разлика между цифра и число (масово срещата профания), не знаят, че GSM апаратите излъчват и приемат радиовълни, не знаят дори, че Слънцето е звезда. В букварите буквата "Х" е асоцирана с Христос, което е връх на простотията. Иска се да се въведели часове по вероучение (я пак да видим в кой век сме в момента). Децата са изложени на масова заблуда, напълно некачествено образование и тотална липса на внимание от обществото. Грозен факт е, че само най-слабите студенти записват педагогически профили в университетите (факт, който гледам вече 10 години). Факт е, че родителите нямат време за децата си. Факт е, че политиците използват детската тема и проблемите на децата за да печелят симпатии у избирателите. Факт е, че идващите поколения се възпитават така, че да станат масови потребители, никакви създатели, да са неуки и да са податливи на лъжи и психози, от неграмотност!

Документи

Откакто не съм писал тук, на бял свят излязоха три технически документа. Някои от тях могат да се използват за да си скриете информацията обменяна по електронната поща от "великите" подслушвачи в МВР, а други за да си спасявате обектите в RIPE DB от много по-грамотни досадници и келеши:

• "Управление на обекти в RIPE DB чрез X.509 идентификация"
• "OpenPGP интеграция в Mozilla Thunderbird"
• "Колизии на електронно подписани заявки "без билет" (с примери за RIPE DB)"

БТК: Приятна изненада

Прави чест на БТК, че за по-малко от 24 часа, след подаване на сигнала за проблема, смениха алгоритъма на хеша на паролата и самата парола в управляващия обект BT95-ADM на AS8866 в RIPE DB. Това е определено стъпка напред в насока на по-сигурно българско интернет пространство. В момента БТК имат по-сигурно управление на автономната си система от конкурента Мобилтел.

Благодарности към техническите лица на телекома.

БТК: Сикюрити бабо, сикюрити

Та да продължа размислите си от вчера.

При влизането в офисния център на БТК на ул. "Хайдушка поляна" No.8 в София, има строги чичковци и дядки, които го раздават униформени охранители. Това е част от "армията" от 130 000 охранители (!!!) в България (у нас сигурно криминалният контингент е по-малък като численост от броя на охранилителите). Но не за това иде реч. След като ни записаха номерата на личните карти и ни дадоха някакви доста поизтъркани карти с номерца, на път за офиса им, преминахме на метри от супер охранявания им център, от който се управлявала мрежата на БТК. Явно трябваше да останем надлежно впечатлени, но отдавна съм разбрал, че информационната сигурност и бункери, помещения със специален достъп и т.н, нямат много общо. Със сигурност могат да впечатлят някой мениджър на клиент на БТК, но технически грамотни хора едва ли. Може би шефът на компанията е горд, че разполага с такава сграда, в която работещите няма да се изплашат дори да видят, че натоварен с редосеялки и пръскачки за лозе самолет на карго превозвач, се насочва към прозорците на сградата. Митичните интернет специалисти дето влизали в сградата със специален достъп така и не видяхме - срещите с тях сигурно са също обвити в строга сигурност и тайна, романтична атмосфера известна ни от английските шпионски филми от миналия век.

След всички тези мерки за сигурност, успехи в бункеростроенето и соцпропагандата, прави ОСОБЕНО НЕПРИЯТНО ВПЕЧАТЛЕНИE следното. Управляващ обект на автономна система 8866 е BT95-ADM (създаден странно защо наскоро... след някои публикации). Този обект е публично достояние в базата на RIPE и може да бъде видян най-лесно от публичния интерфейс за запитвания на RIPE DB:

http://www.ripe.net/fcgi-bin/whois?form_type=simple&full_query_string=&searchtext=BT95-ADM&submit.x=20&submit.y=14&submit=Search

В него присъства нещо ужасяващо. Обърнете внимание на полето:

auth: CRYPT-PW CdHIT5J6CsW9A

Защитата на този обект е във хеширан формат, който има единствено ИСТОРИЧЕСКО значение. Всеки криптоаналитик би ви казал, че това е равносилно да си напишете паролата в явен вид. Пространството на блокове информация, от които може да бъде получен горния хеш е крайно ограничено и дори чрез настолен компютър може да бъде намерен този блок информация, от който хеша е получен (при това за време в рамките на дни, а при повече успех и в рамките на един ден). Забележете, че ВСЕКИ интернет потребител може да получи хеша и ВСЕКИ интернет потребител може да се снабди със софтуер, с който да стартира генерацията на блоковете информация и да започне да проверява кой блок е този, от който горния хеш е изчислен.

Как може в една такава голяма компания, която има такива претенции, която плаща такива големи заплати на специалистите си, да не се намери ЕДИН човек, който да им каже как да си защитят автономната система.

Не знам колко от хората, които четат този блог са наясно какви са последиците от такава немърливост. Така, че ще се наложи да опиша. Чрез тази парола могат да се регистират маршрутни обекти. Големите оператори на транзит приемат за транзитиране само регистрирани в IP регистрите маршрутни обекти. Освен това в дефинициите на автономната система 8866 е указано кои са импорт и експортните автономни системи, които са обявени за свързани към AS8866 и са възможни за транзит. BGP филтрите на големите транзитни доставчици се съобразяват с тези дефиниции и без тях няма анонсирне на клиентите на БТК в глобалната система за маршрутизация.

Представете си сега какво би се случило, ако някой ентусиаст реши да изиграе номер на БТК и им пренапише записите в RIPE DB.

Може да ви се вижда силно казаното? Моля, тогава се опитайте да се поставите на мястото на техническо лице на клиент на БТК, което знае какво го чака при такава "издънка". Представете си как това техническо лице трябва да се разправя на два фронта: единият отворен от потребителите на неговата система, които го ругаят и вторият отворен от самият взломаджия на автономната система на БТК, който може да направи истински кошмар като ви занули трафика и какво ли още не. Сценариите са много мрачни и засягат сигурността на цялото българско интернет пространство. Аз лично силно се надявам, че това никога няма да се случи и няма да преживеем този интернет кошмар. За жалост моите надежди не вълнуват нито техническите лица на БТК, нито разни конкуренти, които с радост биха сринали връзките на БТК без да им пука за клиентите на БТК, които ще са именно тези, които ще са най-засегнати от монопола на БТК, който от монопол на услугите ще се преобразува в монопол на катастрофите.

Разбира се, в БТК сигурно мислят, че това няма да им се случи, или че ще хванат този, който го е направил? Дори и да го хванат, този човек няма да може да възстанови загубите на БТК и най-вече доверието на клиентите. Решения от типа "постфактум" не са решения, а замазвания. В добрите компании има хора, които се занимават със сигурността на мрежата на компанията и трябва да са винаги преди атакуващите ги. В БТК очевидно такива хора няма. Дупе да ни е яко на нас, клиентите.

БТК: Соцреализъм

Търгът за втори доставчик на интернет свързаност на Софийския Университет "Св. Климент Охридски" донесе една изненада - бе спечелен от БТК. От една страна това не е лошо, защото това ни дава по-добър излаз до световната интернет мрежа (поне засега по-добър).

Но радостните моменти изглежда свършиха дотук. Днес имах една среща, която уби в мен дори последните надежди, че БТК е нова компания, в която има нови хора и се мисли по нов начин.

1. След като дадена фирма има претенциите да бъде най-големият комерсиален доставчик на интернет свързаност у нас, е някак трудно обяснимо, че тази фирма не може да наеме грамотен технически персонал, който да знае, че person обектите в RIPE DB, които са указани като admin-c и tech-c за една автономна система, не трябва да стоят без mnt-by запис. Само добрата воля на участниците в Интернет не доведе до проблеми с AS8866 с доста неприятни последици (RIPE също могат да бъдат подведени - никой не е идеален). Запис mnt-by за person обектите се направи едва след като се разчу за проблема и някак си БТК разбраха за него.

2. След като техническо лице на клиента е слушало ария на дебилщината на тема "не искам да направя този запис, защото не искам" от титулованото техническо лице на БТК, отговорно за поддръжката на DNS услугата с последвали тряскания на телефон, е турбо нагло същата тази фирма БТК, да оферира вторичен DNS сървър. Всъщност това е и безмислено. Реално клиентът иска да има вторичен сървър за имена в автономна система, която е алтернативно свързана спрямо неговата. Ползата от поставяне този сървър в направлението на доставка е нулева. И това техническите лица изготвящи офертата към клиента трябва да знаят. Ако не знаят това, те предлагат доставката на свързаност като домати на пазар - няма значение кой ги купува.

3. Свързаността на клиента не е била обект на изследване. И това при условие, че тази информация е публична, а RIS на RIPE може да покаже поведението на свързаността на клиента като функция на времето. При това справката отнема 1-2 минути. Анализът може би е по-дълъг, но не отнема дни. Очевидно е, че няма схема на работа, която да направи такъв анализ и на клиента да се предлагат адекватни на топологията му на свързаност услуги.

4. Представете си с каква фирма имате работа, след като мениджъра, с който контактувате ви кани на делова среща, на която ви мъмри по 3 пъти на час, че не сте сериозни с отенък на каране. Представете си как този мениджър ви залива с англоезични термини с цел да ви впечатли, след като явно нищо не разбира от предмета на договора, който ви предлага и не разбира дори какво го питате. Речникът на мениджъра може да шокира дори човек, пребивавал във Великобритания 18 месеца, почти научил се да сънува дори на английски, който след това няма и следа от акцент в българския си, камо ли оакан с термини (който не разбира) речник. Може би човекът е шокиран и от това, че за 18 месеца във Великобритания не е видял нито един мениджър, който да му се кара. Но какво ли да кажем за учтивите напомняния, че "вие не сте ни единствения клиент".

5. Представете си как задача за комуникация с OpenPGP може да хвърли в паника цял отдел в БТК. Задача, която днес е решима за ученици не е по силите на най-големия доставчик на интернет свързаност у нас, а "ИТ специалисти" там за първи път чуват, че на света има и такова "чудо". Един от тях дори си го записва бавно в бележника, като първия път, в който го пише го сбърква (openjp). Клиентът обаче настоява на идентификация на обменяните електронни пощенски съобщения с техническия персонал да бъдат електронно подписвани. Съгласява се дори на варианта за използване на X.509 сертификати и дори такива от (!!!) някакво митично CA (Certificate Authority). Техническите лица на клиента са принудени да попиват пот като научат, че сертификатната система на БТК е базирана на продукти на Майкрософт (веднага става ясно как някой се е изсрал срещу вентилатора и е погребал сигурността). Нервна служителка обяснява небивали неща за сертификатната им система и как имала "root" сървъри. Разбира се, че сертификатът на удостоверителя им е в тайна, в която клиентът не бива да бъде посветен. Шокът обаче тепърва предстои като на клиента се обяснява, че ще си генерира заявка за сертификат през ... web интерфейс с майкрософтски продукт, т.е. ще го играе камикадзе, но за жалост няма да умре за императора или родината.


Вярвайте после, че социализмът си е отишъл, а с него и аграрно-промишлените комплекси.