Петък, Октомври 27, 2006

Комсомолци в Интернет a.k.a прасета в Космоса

Изпращането на нежелана електронна поща е проблем на Интернет, който затруднява силно доставката на полезна информация в рамките на коммуникация чрез протокола SMTP. Едно от средствата за борба с нежеланата електронна поща е използването на т.нар. "черни списъци" базирани на специално конструирани зони на домейни в рамките на системата за имена в Интернет. Когато в такива зони се води каталог на IP адреси на излъчватели на нежелана електронна поща, тези зони на домейни обикновено носят съкращението DNSBL.

В Интернет има както публично достъпни "черни" списъци, така и затворени такива. За да се поддържа един такъв списък, се изисква поддържащата го организация да съблюдава условието за неутралност и да бъде технически грамотна, за да може да формира правилен и актуален списък. Това условие налага организацията, която ще поддържа списъка, да не разчиства лични сметки, като поставя в тези списъци IP адреси на субекти, които не са излъчватели на нежелана електронна поща. Сигурно много хора са си поставяли въпроса "има ли черни списъци, който да са каталог на излъчвателите на нежелана електронна поща от българското интернет пространство". Трябва да се каже точно и ясно, че подобен каталог никога не би бил безпристрастен, напротив той би бил опасен. Искате обосновка? Помислете как се развиваше и се развива доставката на интернет свързаност и услуги у нас. Всичко е свързано с изнудване и извиване на ръце - типично за народопростотията у нас, формирана под влияние на друга народопростотия (направо трагична) на една "велика" нация на изток от нас. На родния интернет пазар няма честни играчи, особено такива, които да са натрупали честно капитал, а има предимно комсомолци с пари. Следователно да се разчита, че доставчиците на интернет свързаност и услуги ще работят честно и ще поддържат "черни" списъци в обществен интерес е утопия, на която могат да повярват хора, които са свикнали да бъдат наивни и прецакани. Всеки подобен списък ще се използва за борба с другите участници в Интернет.

Някои хора могат да видят изход от дилемата в поддръжката на "черен" списък от страна на организация с нестопанска цел (например обществена организация, академична организация, фондация). Аз лично не познавам подобна организация, която би могла у нас честно и почтено да работи в обществена полза. Комсомолците са и там, винаги на своя пост. За това какви неща могат да творят винаги верните на Партията, ще се опитам да ви разкажа сега.

ISOC.bg е церемониална организация от погребален тип. Представете си нещо от рода на погребална агенция, чиито погребални ритуали са по-извратени от познатите ви, защото погребват идеи и обществено доверие. Най-лесният начин да погребете идея, е да я поверите за изпълнение на ISOC.bg. Например, поверявате идеята за "електронна община с отворен код". Погребването на идеята преминава през различни обреди и стари комсомолски обичаи. Разбира се, по стар комсомолски обичай се организира масовка. На масовката хора, които и идея си нямат за какво иде реч, биват убедени, че ще се направи община с отворен код. Всичко звучи супер, а комсомолецът Вени Марковски облъчва с механична усмивка и глупости събралата се паплач. Речите на Вени приличат на хранене на кучета - пъха по нещо блудкаво във всяка очакваща уста. Минава време и се стига до друга фаза на погребалния ритуал - отчет на свършеното (прави се преди изкопаване на гроба). Там по друг стар комсомолски обичай всеки минимализъм бива опят като максимализъм, има и почерпка, след която се забравя за какво изобщо иде реч. Отчетът на изразходваните средства е като комунизмът - аха да го видим и той се отдалечил с петилетка. Накрая следва ритуала по забвението, добре отрениран комсомолски ритуал с много силен партиен отенък на идеологическо заточение. След този ритуал престава да се говори за каквато и да е община, още по-малко с отворен код. Погребението е завършило, а подизпълнителите на проекта вече разбират окончателно, че са преебаните. Някои от тях спират да вярват в комсомолските идеи, а други продължават да вярват в тях и да търсят идеологическия враг в Турну Мъгуреле, Брега на Слоновата кост и дори в Ръжево Конаре, но не и във Вожда, който им маха с мека китка отвъд Голямата локва и чат пак идва да ги види като на свиждане на болен.

Но не това исках да разкажа, то бе като встъпителна реплика. Да се върнем пак на "черните" списъци и да покажем как комсомолците виждат Интернет и по-специално борбата с ... нежеланата поща и как тя после се изражда в борба с класовия враг и прочие. На адрес

http://dnsbl.isoc.bg/

имате неземното удоволствие да видите едно епохално творение. Това е "черен" списък създаден от човеколюбивата организация ISOC.bg. За статуса на този списък е трудно да са гадае. Дали е в обществен или частен интерес не е много ясно. Страницата е една архитектурна смесица от английски и български, при това без никаква еднозначност между английския и българския текст. В английският текст се казва, че тази база от данни служела за да предпази българските потребители от нежелана поща (колко мило!). В българският текст това не е споменато, но пък е казано, че използвате базата на ваша отговорност. Това пък не е казано в английския вариант на текста. Всъщност дефиницията за SPAM не се отдава никак на Вожда и комсомолския му приятел Димитър Ганчев. Според предишни писания на Вожда, датиращи от интернет страницата на БОЛ, става ясно, че SPAM е изпращане на електронна поща в особено големи количества. Всъщност за Вожда е ясно, че не знае какво е електронна поща и за това дефинициите му за проблема SPAM са толкова смешни и абсурдни. Комсомолецът Ганчев не е по-напред от своя вожд въпреки, че трябва да е техническо лице и по рекламите на Вожда е най-добрия интернет специалист в България. Сред основните технически постижения на най-добрия интернет специалист в България, са демонстрациите му на първи трудни стъпки в DNS, слагане на DES парола за защита на автономната система на БОП, която я има във всеки речник на отгатване на пароли и т.н.

И така, комсомолците са изградили "черен" списък за източници на нежелана поща. Забележете следните очевидни признаци на техническа инвалидност. Когато един "черен" списък се прави, се написва на видимо място как се класифицира източника на нежелана електронна поща, т.е. дали това е SMTP сървър, който приема за обслужване електронна поща от всеки потребител за всеки произволен домейн, дали това е просто пощенски клиент - излъчвател или е отворен "proxy" сървър, който позволява метода "CONNECT" публично. Такова нещо върху страницата посочена по-горе няма. Има и абсурдни методи за това как да се прихване нежелана поща чрез публикуване на адреси в интернет страници на дискусионни форуми и т.н. Всъщност, погледнато реално, липсва каквато и да описана справедлива техническа процедура за това как се определя дали едно електронно писмо е нежелано или не. Забележете, че дефиницията за SPAM не се спира само до рекламни съобщения, но и до изпращане на опасно съдържание чрез електронна поща. Много е интересен и начина за отписване на един IP адрес от базата с "черния" списък. Понеже супер много ме изкефи тази кретенска формулировка, ще си позволя да я цитирам:


Какво да направя за да махнете адреса ми от списъка?

Оправете сигурността на вашия сървър (вижте някои примери тук) или преустановете подкрепата си за спамърите, които използват вашите адреси и/или сървъри.



Думичката "тук" е маркирана с хипервръзка към несъществуваща страница. Но не това е главното. Как вие си представяте да декларирате преустановяване на подкрепата за "спамърите"? Чрез лозунги? Чрез изпращане на делегация в седалището на ISOC.bg? Чудя се, човекът написал подобна глупост, взима ли опиати или халюциногени, защото жестоко не му се отдава решаването на елементарна транспортна задача с обратна връзка. В нормалните бази с "черни" списъци има специална форма, чрез която можете като лице за контакти за съответния мрежови блок, да инициирате процедура по отписването на администриран от вас адрес от "черен" списък. Разбира се, че ISOC.bg са над тези неща.

Всичко щеше да бъде прекрасно и гореописаното щеше да е просто един кошмар от соцреализма, ако Вожда и приятеля му комсомолец, не използваха този "черен" списък за разчистване на лични сметки. Ако искате да прочетете подробности за това, ето ви хипервръзка към материала, който ще ви покаже по-пълно какво могат комсомолците в Интернет:


*** Допълнено на 27 октомври 2006г в 15:25 часа ***


Разбира се желанието на комсомолеца за мимикрия е по-силно от това на хамелеона и докато при хамелеона е начин за защита, при комсомолеца мимикрията е начин на съществуване. Опитайте се да се вгледате в идентичността на ISOC.bg и ще видите, че това е просто някакво "отделение" на компанията БОЛ. Т.е. прави се отново комсомолска мимикрия. Зад една на пръв проглед нестопанска организация, всъщност стои фирма, достатъчно добре идентифицирала се със скандали и некоректно поведение. За мен е и до момента шок защо ISOC са разрешили на Вени Марковски да е лицето на тази организация за България. Или той добре е лъгал ISOC или по принцип ISOC са тумба политически ангажирани хора, за които не е важно какво прави ISOC.bg, а е важно да я има и останалите да виждат, че я има (без разбира се реално нищо да се върши от този клон). ISOC.bg няма техническа роля в нищо. Единствената й роля е да обслужва политическите маневри на Вени Марковски и да го легитимира. Това е една сбирщина от адвокатчета, политици, какички и какви ли още не, но ... само не и технически лица, които да работят реално за развитието на Интернет, но пък там има хора, които работят за доброто на частната си фирма БОЛ и за своя джоб, зад паравана на обществените интереси. Тъжно ми става като гледам колко хора хващат вяра на някой, който е нищо друго освен уста и реклама. Но явно глупостта е заразна болест. Иначе как да си обясня, че ISOC.bg има членска маса. То вярно, че ако се излъжеш да си напишеш някъде личните данни, утре се събуждаш член на ISOC.bg, но така организация, която върши работа не се прави. Така се прави акционерно дружество, така се правят избори или други вакханалии с измами, но не и производство на интелектуален продукт в обществена полза. Масовката ISOC.bg служи дори за домогванията на Вени до домейни от първо ниво. Това е универсалната маша за нечии болни амбиции. Но, докато има говеда, ще има и касапи.

Та да се върнем на "черните" списъци и по-специално върху дискутирания по-горе. Познайте върху чии сървъри за имена се намират те? Разбира се, че върху тези на БОЛ. Интересното е, че в БОЛ се намира и SOA назначения сървър за имена, което значи, че управлението на зоната на домейна за "черния" списък се намира в ръцете на частна организация, която има комерсиални цели и конкуренти, с които иска да се разправи. Ето ви информацията от системата за имена в Интернет:


$ dig @ns.bol.bg -t ns dnsbl.isoc.bg

; <<>> DiG 9.3.2 <<>> @ns.bol.bg -t ns dnsbl.isoc.bg
; (1 server found)
;; global options: printcmd
;; Got answer:
;; ->>HEADER<<- opcode: QUERY, status: NOERROR, id: 2041
;; flags: qr aa rd ra; QUERY: 1, ANSWER: 2, AUTHORITY: 0, ADDITIONAL: 2

;; QUESTION SECTION:
;dnsbl.isoc.bg. IN NS

;; ANSWER SECTION:
dnsbl.isoc.bg. 3600 IN NS ns.bol.bg.
dnsbl.isoc.bg. 3600 IN NS ns.cit.net.

;; ADDITIONAL SECTION:
ns.bol.bg. 3600 IN A 193.200.15.129
ns.cit.net. 3600 IN A 193.200.15.133

;; Query time: 27 msec
;; SERVER: 193.200.15.129#53(193.200.15.129)
;; WHEN: Fri Oct 27 18:01:32 2006
;; MSG SIZE rcvd: 108


И самият SOA запис:


; <<>> DiG 9.3.2 <<>> @ns.bol.bg -t soa dnsbl.isoc.bg
; (1 server found)
;; global options: printcmd
;; Got answer:
;; ->>HEADER<<- opcode: QUERY, status: NOERROR, id: 42070
;; flags: qr aa rd ra; QUERY: 1, ANSWER: 1, AUTHORITY: 2, ADDITIONAL: 2

;; QUESTION SECTION:
;dnsbl.isoc.bg. IN SOA

;; ANSWER SECTION:
dnsbl.isoc.bg. 3600 IN SOA ns.bol.bg. root.ns.bol.bg.
2006102703 36000 300 3600000 3600

;; AUTHORITY SECTION:
dnsbl.isoc.bg. 3600 IN NS ns.cit.net.
dnsbl.isoc.bg. 3600 IN NS ns.bol.bg.

;; ADDITIONAL SECTION:
ns.bol.bg. 3600 IN A 193.200.15.129
ns.cit.net. 3600 IN A 193.200.15.133

;; Query time: 100 msec
;; SERVER: 193.200.15.129#53(193.200.15.129)
;; WHEN: Fri Oct 27 18:02:22 2006
;; MSG SIZE rcvd: 149


И после вярвайте, ако сте прости, на Вени и опашатите му лъжи. Макар, че ... всеки сам избира дали да бъде лъган или не. И сам трябва да си понесе последиците от това.

Етикети: ,

Понеделник, Октомври 23, 2006

Колко струва човешкият живот в България?

Вече е ясна цената на човешкия живот в България. Ако полицай реши да постреля по хора (при това напълно невинни), цената на ловния билет за еднократен отстрел е някъде към 1500 лева с ДДС. Един невинен човешки живот в България струва само 1500 лева. Такава глоба ще платят полицаите застреляли невинен дядо-гъбар. Аз лично нямам никакво доверие на полицията. Не желая да помагам на полицията по никакъв начин. Ако вида полицай в беда просто ще си го оставя в бедата, защото утре той може да постреля по мен срещу скромната сума от 1500 лева. И изобщо не се ловя на приказки за балъци как полицията ни пазела. Полицията малтретира гражданите по какъвто си иска начин. У нас полицията може да ви разбие апартамента и не дължи никакво обяснение. За това не е нужна прокурорска заповед. У нас полицията може да се спре и да си се гаври с теб както си поиска без да ти дават никакво обяснение защо те задържат. У нас полицията псува, бие безнаказано дори деца и защитава интересите на всеки друг, но само не и на хората, които са съвестни данъкоплатци. Затова аз не се чувствам длъжен да уважавам и помагам на една разпасана банда мародери. Уважението не може да се даде по закон, то е следствие от осмисляне на нечии постъпки!

Етикети:

Здравейте, българи!

Здравейте, българи! Понеже сте прости и забутани и не можете да взимате нито едно правилно решение, какво се видя на вчерашните избори, не се оплаквайте, че ви е тежко и че ви е зле. Беднотията ви, лошо устроения ви живот и злините, които ви спохождат, сами сте си ги направили и повикали именно с глупостта довела ви до невъзможност за вземете дори едно правилно решение. И не търсете виновни за това, че сте прости - вие сами сте се направили такива. Нямате желание на учите, правите се на тарикати, гледате да минете "тънко" и накрая винаги сте преебани. И не се надявайте Европата да ви оправи - това не е СССР и там не млатят за да влезеш в правия път. В Европа всеки сам определя съдбата си. А вашата, драги сънародници, е да си останете все така прости и преебани!

Етикети:

Понеделник, Октомври 09, 2006

Списъче...

Вече имам списъче на участниците в "антипиратската" кампания на Министерството на културата. Това списъче ще е списък на кого никога не трябва не само да давам парички, а и внимание.

Не може всеки тъпанар дето има претенции да прави култура, да ми обяснява как го ограбвали. Допреди преди пет години посещавах галерии, защото ме мъкнеха едва ли не насила там и гледах неща, които би трябвало да бъдат картини и склуптури (както ми се каза, това било "интегрирана визия" - купи ми мамо топ). После лекувах нерви с годни и си оправях сънищата с терапия, изразяваща се в заспиване на шум от леки морски вълни. Тези дето ме водеха на тези душевни касапници, възклицаваха колко било красиво (дори обсъждаха детайли, каквито според мен не можеше да има), а аз си мислех дали скоро са ходили на психиатър или са израсли в квартал на металурзи в Перник. Произведенията очевидно бяха правени под влияние на химически вещества: опиати, халюциногени, депресанти, в краен случай алкохол, или творците им имаха вродени мозъчни аномалии, наследствена шизофрения или нещо подобно, но във всеки случай това не беше нормално. Според мен в галерии не трябва да бъдат допускани лица под 18 години, защото психическото им здраве ще бъде унищожено. Аз не съм човек-лицемер или сноб и казах най-накрая в прав текст на тези, които ме мъкнеха с тях за да ми унищожават психиката, че повече ужаси не искам да гледам. Беше ми казано, че нищо не разбирам от култура и това ме накара да се почувствам щастлив и свободен (не че не им теглих една майна на въпросните културтрегери). След известно време видях произведения на холандските класици. Не знам дали сте виждали картини на Йоханес Вермеер, но това е нещо, което трябва да видите - това е един връх в дейлизирането на пейзажа, без излишна помопозност и излишни детайли, връх на таланта, търпението и правилната представа за това как трябва да изглежда един "жив образ". Ето ви електронни репродукции на тези невероятни творения:

http://www.ibiblio.org/wm/paint/auth/vermeer/i/procuress.jpg
http://www.ibiblio.org/wm/paint/auth/vermeer/i/asleep.jpg
http://www.ibiblio.org/wm/paint/auth/vermeer/art-painting/artist.jpg
http://www.ibiblio.org/wm/paint/auth/vermeer/i/soldier-laughing-girl.jpg

Забележете колко живи и изразителни са тези творби. Представете си колко труд и колко душа са вложили създателите им. Такива таланти не могат да бъдат "пиратствани" - там оригиналът е всичко или нищо. Не се учудвам, че хората са готови да платят за тях милиони, макар това да са безценни творби. Нека погледнат това съвремените драскачи и мазачи и да не оправдават ужасните си творби с модернизъм и абстракционизъм. Според мен са прави много художествени критици, че в момента няма изкуство, а има налагане на нещо, в името на нечия снобщина. Преди време бях чел една статия на един професор по философия, който работи в Британския музей. Той беше обяснил точно тази схема. Тя има две разлонения. Първото е оправданието на "твореца", който нарича всеки неоценил безумията му неразбиращ от култура. Второто разклонение включва пътя на снобската психика. Всеки сноб е такъв в определена група на висшето общество. Сноб сам по себе си не може да има. Та снобът иска да минава за ценител на произведенията на изкуството. Разбира се, той вижда, че това, което тряба да нарече произведение на изкуството е по-зле от дрънкулка, купена на панаир, но не може да каже това, защото останалите сноби ще го нарекат "неразбиращ от изкуство", а такова прозвище е пагубно.

А преди малко списъка се увеличи с още двама "творци". Злопаметен съм!

Етикети:

Неделя, Октомври 08, 2006

Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра

.. с тази блестяща мисъл на един истински творец, какъвто бе Радой Ралин, мисля да започна една такава ядосана и яростна бележчица.

Министерството на културата, оглавявано от един оял се министър-титан на артистичния талант, продължава да пуска интелектуални фекалии по улици и площади, под формата на кретенски като дизайн и съдържание трансперанти, за които не е ясно от къде да взети пари (които можеха да се дадат за възстановяване на някои паметници на културата, например). Това е същият този министър, който говори (с глас меден-загорски) на фона на уникално кретенски обработващи клипове. След като се преквалифицира от снажен чекист в мас(тит) бюрократ, министърът започна да говори и прави такива глупости, които не прилягат дори на квартални червени бабички, озверели от чакане за заводски хляб в местната бакалия.

Днес ми се наложи да отида до ЦУМ. По пътя ми (от Лозенец до ЦУМ) съзрях три ужасяващи трансперанта "пиратството ограбва". Като видях "ограбените", повечето с лесни прозвища, за да ги запомни малоумната им публика, ми стана ясно каква е логиката на цялата кампания.

Нека да обобщим кои са някои от ограбените.

Първо, за да бъде ограбено нещо, то трябва да има някакъв талант в него, който да породи интерес, после потребност и чак след това желание за кражба. Наречете ми какъвто искате, но тези ограбени от пиратството "таланти" са субкултурни курви или субкултурни педерасти, които са толкова зле, че аз не искам дори да ми подарят тяхно произведение (дори не искам и да го чуя/видя неволно). За мен е чест да не знам имената им и никога да не съм чувал за тях, а запознаването с творчеството им съм си го спестил от уважение към себе си и от мисълта за безопасността на околните (на които може да сторя нещо в състояние на афект след "навлизане" в нечие творчество).

Второ, у нас е много модерно всяка тъпа селянка да става певица (разбирайте фолк-певица). Как се става съвремена певица? Първо, бъдещата певица трябва да има незавършено средно образование, а най-добре незавършено основно. Предпочита се в училището, в което бъдещата звезда учи (по-скоро присъства чат-пат), да има ученици мегаидиоти, които задължително да слушат рап и фолк, да пушат марихуана, да се млатят до тежки физически увреждания (за наша радост сред тази категория хора не могат да настъпят никакви умствени увреждания), а за рождения ден да си подаряват пътечки кокаин, ножове, пистолети или да "дръпнат по една мръсница". Бъдещата звезда трябва да може да изпълнява "невероятните" сексуални желания на разни чичковци-спонсори, на които не само бизнеса, но и името са съмнителни, а жените им са грозни, прости, злобни и амортизирани. Трето, трябва да е склонна на липосукции и напълване със силикон до установяване на някакви правилни форми и добиване на поносим вид за гледане.

Трето, пласирането на модерна певица у нас става на принципа "спонсора плаща и новата звезда изгрява". Обикновено звездава изгрява в "Пайнър студио", след като спонсора ръсне кинти. Звездата задължително трябва да живее в замък в полите на Витоша и да се вози в скъп и грозен джип. Трябва да сменя облеклото по три пъти на ден и да ходи в SPA център, където да се опитва да се справи с връхлитащото я погрознаване. От време на време "твори", като важното е да издаде песнички, в които да няма набор от думи, по-голям от 30-40 (дори и това е много и хита става непродаваем), а мизиката да е еднообразна и да става за маса и сватба. А да, да не забравя, звездата трябва да има псевдоним, не по-дълъг от 7-8 букви, защото зидаромазачите, таксиджиите, тенекиджиите и други подобни потребители на "интелектуален" продукт, няма да го запомнят и така тя няма да се наложи сред потенциалнаа публика.

Нещо в цялата работа ми напомня героинята на Катето Евро от "Оркестър без име". За съжаление, малко са съвремените актриси, които могат да стигнат класата на Катето Евро и за това за тях остава да стигнат класата на нейната героиня...

Етикети: