Шапкарска интелигентност

Тези дни много пътувам и работя, явно и поради тази ми заетост протестите покрай Странджа и реакациите на разни копойчета срещу автори на интернет-дневници, стоят малко по-встрани от мен. Но днес реших да направя и аз едно обобщение. Не е нужно да сте съгласни с мен, разбира се.

За това, че в България не останаха грамотни и разумни хора, едва ли е интересно да се пише, защото това е отдавна неоспорим факт. Доколкото винаги в репресивните органи са работили хора, които са нямали възможност за изява, кариера и са нямали амбиции да растат професионално, то винаги е имало една страхотна пропаст между уменията на тези, които не работят за репресивните органи и тези, които работят за тях. Вицове и смешки за това как ГДБОП се занимавали с "киберпрестъпления" сме слушали много. Знаеме им и кадрите (силно се надявам, тези хора да са назначени там по някаква програма за социална заетост съвместно със Социалното министерство, защото ако това е професионално кадруване в МВР този, който го провежда следва да отговаря пред закона). Дори Йовков не може да опише подобаващо мъката, която цари в МВР и по-конкретно в ГДБОП относно познанията им за Мрежата. "Кибер" експертите им ходят цивилни по магазините, че да не ги лъжат като пазаруват. "Гениалните" им кадри изпращат призовка от ... адрес в Hotmail. А да, имаме и диагнози като hound@dir.bg (това е незабравимо - постарал съм се за грамотности на експерта с този емблематичен пощенски адрес да научат максимално повече хора, вкл. и в чужбина). За системата за електронна поща в МВР може да се разкажат такива неща, от които ще ви се приповръща. Но да продължим с разследващите им способности. Единственият инструмент, с който тези мъдреци правят нещо е whois. Не, че знаят как да го ползват, но 1-2 опции са научили. А доказателство там е IP адрес (мега култово). Доказателства се събират и по име на файл (не по съдържание). Наскоро говорих за методите им с познати юристи. Whois информацията не може да е база за документна идентификация на лице свързано с домейн или адресен сегмент. Нужно е да се прочете за целта декларацията за снемане на отговорност от регистраторите на домейни и IP регистрите, относно достоверността на данните в техните бази от данни. Регистраторите на домейни и IP регистрите нямат задължение да проверяват автентичността на данните. Единствено някои ccTLD регистри действат като проверяват даннните на регистранта, доколкото областта им на опериране е свързана с конкретно местно законодателство или такова избрано от регистъра/регистратора.

Не само според мен, МВР не може да докаже, че вие сте собственик на даден домейн, например blabla.org. Причината е, че регистъра и регистраторите не изискват от регистратора документ за самоличност и напрактика в gTLD не можете да твърдите със сигурност кой домейн на кого е. Вие просто нямате документно потвърждение и НИКОЙ не контролира информацията, която внасяте в базата данни. Т.е. ако някой ви извика в полицията и ви изисква да давате обяснения за някаква страница свързана разбира се с домейн и съдържанието й, вие можете спокойно да отречете, че това не е ваша страница и да си направите стабилна подигравка с неграмотниците, които твърдят това. Ако ви се озъбят, съдите държавата в Страсбург и точка. Затова според мен е било грешка Мишел да признае, че това е негова страница. Аз не бих признал това. Освен това бих отишъл с адвокат, а не сам. И бих изисквал всичките формалности. А да, да не забравя. Обещавам да купя домейн и да го регистрирам на името на този, който ме е викнал да му обяснявам какво и защо съм писал някъде си.

Мисля, че съм омръзнал на някои хора да повтарям и посочвам неграмотността на МВР по отношение на информационните технологии. Но пак искам да кажа, че там са на най-ниското ниво на грамотност в информационните технологии. Моля, нека го оспорят. Може би ще искат да направим публична техническа дискусия с експертите им? Да заповядат.