Сметките без кръчмар за предлагането на лицензирано съдържание в Интернет

Кампанията срещу свободното разпространение на информация в Интернет, оправдавана с непонятната в този случай дума "пиратство", се опитва да реабилитира негативите които насади срещу себе си у потребителите, като рекламира сървъри за комерсиално предлагане на "интелектуален" продукт, срещу заплащане, както се досещате. По-долу ще се опитам да дам техническа гледна точка защо подобни инициативи са нереалистични, поне на днешния етап от развитието на подобни услуги. По съвет на Пейо ще се опитам да не слагам толкова много технически термини, че разни хора да повръщат.

1. Системата за свободен обмен на информация, базирана на протокола BitTorrent, е най-богатата на съдържание.

Защо се получава така? Получава се така заради децентрализираното съхраняване на информацията, което позволява сумарния капацитет информация да е колосален, защото не е концентриран на няколко файлови сървъра с краен капацитет. Никой не може да оцени точния обем съдържание, който може да бъде намерен в мрежата за свободен обмен, базирана на протокола BitTorrent. Оценката е невъзможна не само заради големия обем, но и заради динамичната му промяна. За момента такова богатство на съдържание не може да се предложи от никой комерсиален дистрибутор. Представете си нещо като мега файлова система с капацитет, за какъвто и Google не могат да мечтаят. Комерсиалните дистрибутори никога не могат да поддържат и организиран подобна глобална система. И проблемът не е в заплащането. Проблемът е, че този дистрибутор няма как да разполага с такъв обем съдържание, способен да задоволи търсенето от страна на потребителя.

Важно свойство на системата за свободен обмен на съдържание, базирана на протокола BitTorrent, е тематичността на съдържанието. Има различни BitTorrent общности, които поддържат обмен на тематично съдържание. При това тематиката е такава, каквато потребителите й я искат. Никой комерсиален доставчик не може да поддържа подобно богатство от тематики. Причината е, че той не работи с цел улеснение на потребителя, а с цел печалба, следователно единствената тематика, която за него е полезна е тази, от която има печалба и то значима. Некомерсиалният подход в този случай е тотално печеливш и не може на този етап да има комерсиална конкуренция. Това е подходът, при който потребителя моделира средата такава, каквато иска да я види, а не някой да я моделира вместно него и да му налага чужда сепарация на съдържание.

Може да се обобщи накратко, че комерсиалното предлагане на съдържание никога не може да конкурира некомерсиалното, защото комерсиалното следва изгодата на дистрибутора, а некомерсиалното следва логиката и желанията на потребителя.

2. Системата за свободен обмен на информация, базирана на протокола BitTorrent, отчита най-добре вкуса на потребителя.

Доколкото системата е некомерсиална и свободна, тя посочва кое съдържание в нея е най-интересно за потребителите. Именно то е и достъпно с максимална скорост при изтегляне, т.е. най-лесно достъпно е, защото се намира върху най-голям брой локални системи, които го споделят. Добрата страна от гледна точка на потребителя е, че колкото едно съдържание е по-интересно за повече потребители, толкова по-бързо се изтегля то, защото много хора го споделят.

Тук отново двете системи влизат в конфликт. Комерсиалната система за разпространение на съдържание се опитва да налага на потребителя кое е интересно и кое не, най-малко с реклама, докато некомерсиалната система не може да наложи нищо, тя просто отчита. Освен това да си представим какво ще се случи с един разпространител, който представя съдържание на различни производители. За него по-печелившо ще е това съдържание, което му носи по-големи приходи, независимо от това дали клиентите го намират за най-интересно. Което пък значи, че може съзнателно да улеснява достъпа до по-печелившото съдържание, за сметка на по-малко печелившото.

3. Комерсиалната система за разпространение на лицензирано съдържание никога не може да достигне производителността на BitTorrent средата за свободно споделяне на съдържание.

Дистрибуторите на комерсиална услуга за достъп до съдържание не могат никога да изградят подобна по обем и скорост на разпространение среда. Ще обясня защо това не може да стане.

Комерсиалната доставка е обречена на централизация. Това е много удобно за корпорациите. Така те усещат някакъв контрол над цялата работа. Това води до следните големи проблеми:

а) поддръжка на огромни дискови масиви за съхраняване на предлаганото съдържание

Това е генерален проблем. Поддръжката на огромен дисков масив е скъпа и отговорна работа. В BitTorrent масивът, който съхранява съдържанието е глобализиран и така няма централна или няколко централни точки на натоварване. Това е доста голямо предимство.

б) поддръжка на "широки" трасета за обмен на трафик

Ето един проблем, при който централизираната система "издиша". Между другото, дори т.нар. "free" сървъри са обречени на бавна смърт, поради чисто технологични причини. Получава се натоварване на мрежовия трафик по едно направление, при това в такава степен, че потреблението нахвърля достижимите с днешните технологии капацитети, което резултира в ниска скорост на връзката между клиента и сървъра. Няма какво да се говори за факта, че доставчиците, които ще трябва да транзитират такъв трафик, ще накарат субекта, който го генерира да си заплати за допълнителните инвестиции и натоварване. Дори може да се стигне до извиване на ръце, както си беше у нас с free.data.bg и free.techno-link.com.

Има и още проблеми, но за тях ще пиша друг път.

За компетентността на ГДБОП, ССлС и алчните корпорации

Според мен темата за опитите за разправа с интернет обществото у нас не бива да затихва, а напротив - да се говори все повече на тази тема. Трябва всички да разберат какво се случва и къде са причините за това.

Понеже се занимавам с точни науки, трудно могат да ми замазват очите с небивалици. Затова и мисля да напиша за тях. Ето обяснения за част от нещата, за които се лъже и с тези лъжи се правят опити да бъде обработено обществото в посока на приемане на последващи репресии. Лъже се тенденциозно, от представители както на репресивните органи (потвърждение, че България е полицейска, а не правова държава, още повече при червено правителство) и от алчните за пари корпорации, които мразят своите клиенти.

Лъжа No.1

X% от генерирания трафик в българския интернет е генериран от разпространението на съдържание в нарушение на неговия лиценз за разпространение чрез протокола BitTorrent (известен сред закърнелите мозъци като "туренти" или с други волно измислени имена, говорещи ясно за нивото на технически познания на тези, които ги употребяват).

Това е дебелашка и доста груба лъжа. Ще обясня подробно проблема, за да се убедите сами кой и как послъгва. За да може да се каже колко процента от трафика каква услуга представлява този, който твърди това трябва да изследва трафика и да го класифицира по протокол, порт, източник и получател. След това трябва да подложи на много внимателен анализ събраната информация и чак след това могат да се правят каквито и да са изводи. Отмина времето, в което имаше централизирани файлови сървъри и лесно можеше да се направи количествена оценка за трафика от и към тази услуга. Идеологията на BitTorrent протокола указва на това, че потоците трафик са децентрализирани, а това означава, че няма централна точка в Интернет, която да е инициатора на звездовина схема, по която да преминава задължително целия трафик. Напротив, идеологията на BitTorrent протокола е да облекчи натоварването на Глобалната мрежа, като изнесе товара единствено по трасето свързващо два по два участниците в споделянето на дадено съдържание. Следователно, за да се анализира общия обем трафик по протокола BitTorrent, следва да се изследва трафика така, че да има максимален брой колектори, в които да се събира информацията (колектор - машина включена към комутатор или маршрутизатор, която събира целия преминал през устройството трафик или отчита преминалата информация по индиректни признаци, например проследяване на TCP сесията по поредните номера в заглавната част на пакетите и др). Забележете следната особеност, която е особено важна. Най-голям обмен става през високоскоростните трасета, а те по правило са локалните за потребителите етернет сегменти. Клиентите са свързани помежду си във един физически сегмент чрез комутатори. Не е възможно всички комутатори да са от такъв тип, че да позволяват да се извършва анализ и статистика на трафика сумарно през комутатора или на отделен негов порт. Това е първо ужасно скъпо, второ е непректично. Възможно е да се използва протокол STP, чрез който въпреки, че клиентите са в един етернет сегмент и дори на един комутатор, трафика между всеки два клиента да преминава през звездовидна схема на комутаторите - използват се един или повече "централни" комутатора, на които има възможност да се записва трафика. Така няма "скрит" трафик поради това, че той се обменя винаги през централния комутатор. Тази схема обаче не винаги е ефективна, защото забавя връзката между включените на съседни портове, изисква особено управление, води до недоволства на клиентите, че не могат да използват ефективно локалната мрежа. Използването на STP е ефективно при добра организация на мрежата, иначе използването му води до нещо от рода на "от София за Перник през Варна". Та така, ето я една от основните трудности - изключително трудно може да се оцени трафика в една локална мрежа, какво ли да говорим за подобна оценка за всички локални мрежи в България. Нито ГДБОП, нито ССлС имат дори елементарна представа за топологията на мрежите у нас. Дори самите доставчици не знаят добре пълната топология на собствените си мрежи на ниво етернет. Т.е. оценката на локално обменения трафик е практически невъзможна. Но да си представим, че ГДБОП и ССлС решат да отчитат трафика само през маршрутизатора на доставчика. Така те ще пропуснат да отчетат десетки проценти от сумарния BitTorrent трафик, но те са пропуснали толкова много неща по принцип, че едно пропуснато повече или по-малко, няма дори да бъде забелязано. И ето хипотезата, при която ГДБОП и ССлС са включили своите колектори към маршрутизаторите на доставчиците (или към комутаторите, към които тези маршрутизатори са свързани) и събират статистика за трафика или откопират самия трафик. Предполагам, че някой е ограмотил изпълнителите на подобни грандиозни безмислия, как се правят колектори на трафик (невероятно е, но да бъдем оптимисти). Няма да говорим, че това може да влоши услугата за клиентите на доставчика, особено за корпоративните, и това да му донесе косвени или преки загуби (може би после те ще му бъдат възстановени?). Представяме си без помощта на алкохол и халюциногени, че експертите от репресивните органи са успели да изпълнят намерението си да оценят трафика поне между доставчиците чрез записване (не дискутирам кой им е дал права за това). Изникват следнитв въпроси. Каква е методологията за събиране на трафика - в кои възли на кои доставчици е събиран трафика и по кое време? Трафикът, като количество, е неравномерно разпределен във времето. Има часови промени, дневни промени, седмични промени, месечни промени и др. Промяна може да се предизвика дори от предлаганото съдържание в даден момент. Но да си представим, че в ГДБОП и ССлС работят хора, които могат да различат знака за интеграл от този за сол-ключ и са изчели поне една книжка по Теория на експеримента, и са успели да докажат в някакъв приличен аспект поне приблизително условията за извършване на събирането на данни. И така след експеримента, ГДБОП и ССлС ще притежават масив от поне стотици терабайти, само за един ден и то ако не събират локалния трафик в етернет сегментите (интересно кой ще плати хардуера за колекторите). Стигаме до най-интересния момент - анализа на трафика. Това, че някой има масив от стотици терабайти, още не значи, че има полезна информация, защото за да се извлече нужната информация от този масив, тя трябва да се подреди, класифицира и свърже в някаква последователност. И тук опираме до един класически проблем, който няма еднозначно решение и той ни връща малко назад, а именно в условията на събиране на трансферираната информация. Как ще отсеем трафика, генериран по протокола BitTorrent? За да се отсее трафика генериран по BitTorrent протокола, трябва да се прихване таблицата с маршрути обменяна между клиенти, споделящи дадено съдържание и анонси, която обикновено се координира от т.нар. тракер. Т.е. първо трябва да се знае списъка с всички адреси на тракери, с които клиентите могат да реализират обмен на таблицата с маршрути. В общия случай няма как да се знае този списък. Няма регистър на тракерите. Поне аз не съм видял такъв, доколкото няма режим, по който те да бъдат накарани да се регистрират някъде, в някаква база и да спазват данните си за това какви адреси на тракери имат. Ако пък трябва да се реши обратната задача, т.е. по информация за трафика да се намери тракера, това е особено тежка задача, която може да се реши само, ако UDP протоколния трафик бъде записан и после анализиран. Няма да говоря каква изчислителна мощ и колко време е нужно за това. BitTorrent е много добре направен протокол - той работи на произволен порт и няма стандартен такъв. Т.е. тази му похвална гъвкавост пречи на анализа на трафика (и с всеки изминал ден аз разбирам колко хубаво е това). Та дори да се прихванат UDP анонсите, които дават информация за таблицата с маршрути, след това трабва да се провери съдържанието, което клиентите обменят, за да се види какво е то и да се каже "да, това е съдържание разпространяващо се в нарушение на лиценза му за разпространение" или не. За да може да се направи това обаче, трябва да се съберат всички фрагменти от обменяното съдържание и да се сглобят в краен файл, който да се прегледа и да се установи, че наистина иде реч за нарушение на нечий лиценз за рапространение. Все пак по този протокол се обменя и съдържание нямащо нищо общо с мултимедия. Тук някои големи борци срещу Интернет, с ниво на познания в областта близко до това на родопски овчар, биха казали - "да, ще хванем тракера и ще видим в базата му кой какво е теглил". Тези нещастни хорица не са виждали никога тракера отвътре. Първо, операторът на тракера решава дали достъпа до него ще е анонимен или не. Второ, дори и да не е анонимен, никой не иска лични данни за регистрация и при това да ги проверява. Трето, никой не гарантира правилното описание на обменяния трафик между споделящите информацията. Протоколът BitTorrent има за цел облекчаване на глобалния поток трафик в Интернет, а не правилно счетоводство на трафика. Има един куп проблеми и трикове, които водят до неправилно отчитане. Най-разпространеният е генерирането на лъжливи суперлативни анонси към тракера от клиентите. Т.е. все едно клиентът казва на тракера "аз споделих XYZ байта", но на практика не ги е споделил. Това е популярен метод за вдигане на коефициента на потребителя в тракера. Има клиенти, които са достигали стотици терабайти отчетено споделяне от тракера, без да са споделили и 100 мегабайта. Има изпитани трикове със споделяне с втори домашен компютър на небивала скорост, при което също се качва рейтинга, при това без да се лъже тракера. Само дето споделяне няма, а има локално копиране (много пъти даже), което реално не ползва никой друг потребител в Интернет. Тук няма да говоря за проксирани анонси, чрез включване в DHT таблици, където не се използва тракер и които на практика са неизловяеми. Тук не говоря и за това доколко един IP адрес може да е доказателство, че лицето X стои за него. Ами да вземат мега експертите от ССлС и ГДБОП да задължат банките да основат електронното си банкиране на удостоверяване по IP адрес (и после не се чудете, ако в ГДБОП влезе безмочъчник от Близкия изток с гердан от гранати и завика "Аллах Акбар" след което да последва брутална експлозия - банките все ще немерят пари да си купят камикадзе за отмъщение:) Това последното е за да внеса малко хумор в мрачната тема:)

Ха сега ми кажете как ГДБОП, ССлС и спонсориращите ги корпорации, са оценили трафика по протокола BitTorrent. Очевидно са си измислили едни числа и са ги пльоснали ей така в публичното пространство, само за да оправдаят действията си! Това е лъжа и измама, както и да се погледне.

Лъжа No.2

Тракерите са съучастници в престъпление.

Подобно твърдение е идиотизъм. За жалост се изрича от хора, които не изглеждат идиоти и това означава, че те съзнателно лъжат хората.

Тракерите не може да са съучастници в нищо. Те спазват протокол на анонс и достъп. Администраторите на тракерите не могат да следят съдържанието, защото това означава да го изтеглят, класифицират и т.н. Те не са медийни или каквито и да е експерти по авторско право, за да преценяват кое съдържание какво е. Никой не може да изисква това от тях и да им вменява ролята на разследващи. Повечето неща, които се споделят дори не са с качеството на оригинала и е трудно да бъдат класифицирани като копие, защото по-скоро са модификация, да не кажа производни. Ако някой счита, че правата му са нарушени, подава съобщение до администраторите и предоставя доказателства за това, че са нарушени. Забележете важна технологична особеност, която странно защо не се забелязва от разни манипулатори и откровени лъжци. По един torrent файл не може да се съди за обменяното съдържание. Какво представлява torrent файла? Този файл се генерира от клиента, който иска чрез тракера да започне споделяне на съдържание, което не се намира върху тракера, а върху клиентската машина. В torrent файла има описание на колко парчета е разделена информацията, която ще се обменя, каква е контролната сума на всяко парченце, кой е адреса на тракера, чрез който ще става обмена (ако се използва DHT, адрес на тракер не се указва) и др. Този файл се изтегля от всички, които искат да получат и излъчат после съдържанието, за чието споделяне е предназначен той. Торент файлът си има име. Това име може да отразява съдържанието, което се споделя, а може и да не го. Ако аз създам файл с името "star_wars.torrent", това далеч не значи, че съдържанието отговаря на заглавието.

Чудя се как ГДБОП и ССлС не са подхванали производителите на ножове, защото те са виновни за всички кланета на света. Логиката е същата.

Лъжа No.3

Филтрирането на даден тракер препятства достъпа до него и унищожаването на доказателствата върху него.

Това може да го роди само главата на изключително нагъл човек, който се опитва да прави другите на идиоти. За жалост у нас има много нагли хора.

Нека поясня. Филтрирането, което ССлС и ГДБОП изискаха от доставчиците е апогея на една техническа инвалидност, целяща чрез некадърно сплашване да стресира потребителите, а не да спре достъпа до тракера и да препятства някакво укриване на доказателсва. Подобни обосновки за това, че щял да се спре достъпа за да се препятствало унищожаването на доказателства, дадени от репресивните органи, са най-нагла и долна лъжа и измъкване от доста конфузната ситуация! Нека обясним защо. Нека разгледаме какво стана, след като бе наложена филтрацията от БТК. Бяха спряни анонсите до тракера на arenabg.com. Това обаче не можеше да спре реанонсите през BitTorrent проксиращи клиенти. Нещо повече, не можеше да спре администраторите да достъпят сървъра с тракера. Трябва да си изключително неграмотен технически и дори глупав, за да помислиш, че администраторите на тракера нямат алтернативен достъп до сървърa. Освен ако не иде реч за тракер на някой девически манастир. Има и друг момент. Ако искаш да спреш един тракер, трябва да спреш връзката му с доставчиците му на свързаност, а не свързаността на клиентите му по направление тракера. Причината си е супер ясна. Има начини за проксиране на клиентите, има начини за DHT пренасочване, има начини за публикуване на торент файловете дори в пощенски списък и анонсирането им към тракер с друг IP адрес или напълно DHT анонсиране. Може дори да се извършва частичен anycast. Т.е. стигаме до извода, че това, което се опитват да ни представят ССлС и ГДБОП е лъжа (ако приемем, че не е тези, които са извършили филтрацията трябва да бъдат уволнени, защото те нямат никаква квалификация в областта и творят глупости, на които се смеят вече в цяла Европа и уронват престижа на България).

За това как върху тракерите имало незаконно или каквото и да е съдържание не мисля да говоря. Подобни простотии трябва да се наказват с трайно трудоустрояване в земеделието, където на зелето, морковите и картофите им е все едно какво ще им се говори.

Лъжа No.4

Загубите на фирма A от разпространение на нейна интелектуална собственост в нарушение на лиценза за разпространение, възлизат на N милиона долара.

Тук вече пада пълен мрак и следва лъгане до несвяст. Въпрос, на който никой не е дал до сега смислен отговор е как се изчисляват загубите. Никъде няма публикувана методиката за изчисляването на загубите. Май се работи в стил "24 часа" и "Труд" - "експерти" казаха, изчислиха, сметнаха и т.н. И точно в този стил, някакъв чичка излиза на трибуна в някоя медия и казва "загубили сме N милиона". Това е една смешна стъкмистика, която се прави на принципа "решете задача, на която не може да има отговор и за това какъв да е отговор е зададен в условието, за да не е без хич", т.е. не решаваме никаква задача, а направо даваме измисления отговор. Интересното е, че на този чичка му вярват, разни дори проронват някоя сълза за бедстващите от немотия корпорации, за фалиралите актриси, за умиращите в конвулсии от глад режисьори, сценаристи и подобни. Е, вярно, понякога се налага да се бутнат пари на някой законодател, че да повярва в тези измислени загуби, щото иначе няма да направи закон, който да облагодетелства "губещата" фирма на чичката. На такова даване на парички за да прозре някой "истината", му се вика лобизъм и е едно от най-уродливите неща в обществените отношения и законодателството. Но да се върнем на методиката за оценяване на загубите. Интересно защо в ниой закон не пише, че носителят на права трябва да докаже, че копирането на негов продукт му носи загуба. Забележете, при това копиране той не губи нищо материално. Не заплаща достъп до Интернет на копиращия, не заплаща за носителя на копиращия, не заплаща изразходената електроенергия. Единствено може да пледира за пропуснати ползи, но не и за това, че е окраден. Т.е. той би следвало да докаже, че този, който копира, би си купил носител с оригинален продукт. Всякакви обяснения за приликата между копирането на съдържание и крадене на шпеков салам са малоумия или елементарна манипулация. Аз отдавна искам да видя как се копира салам и как от едно теле и едно прасе се правят 50 тона салами с възможност в произволно време те да нараснат на 500 тона, без да са колени нови прасета и телета. Да ме убеждават обаче, че пропуснатата полза била кражба е бездарие при излагането на аргументи и чиста лъжа.

На фона на "ужасното пиратство", Холивуд отчита рекордни печалби за 2006 година.

За саламите и MP3-ките

"Всяка година хиляди млади хора напускат селското стопанство и се вливат в българския шоубизнес...."

Войната срещу Интернет е в разгара си. У нас тя е по-уродлива от другаде, доколкото продажниците, готови да действат срещу Интернет са в широк спектър - от доставчици на свързаност, които предоставят услуга с мега съмнително качество (БТК) до необразовани ченгета, които ако не реботеха в ГДБОП трябваше да бъдат нощни пазачи или таксисти (за повече не им стига мозъчния багаж).

Днес ми дадоха връзка към една небивала по своето съдържание статия:

http://news.ibox.bg/news/id_2095977622

Героите в нея са до болка познати. Според мен по-добре да беше озаглавена "Комсомолски етюд", за да покажe по-добре процеса на срастване между точно определен бизнес и интереси. В нея има феноменални фрази, като:

Атанас Янкулов класифицира терминът „свалям" като „крада" и го сравни с влизането в магазин, взимайки си шпеков салам и след това излизайки, без да го платиш - това за мен означава „да си сваляш музика от Интернет", поясни Янкулов.

Този Атанас Янкулов е някакъв турбо неинтелигентен чичко, на който много му се иска да има басеин и руси компаньонки наоколо, а парите да валят от небето без никакво усилие и труд. И за това е прегърнал такава измислена логика. Както всеки първокласник е осъзнал, не може от едно теле и едно прасе да направиш влакова композиция шпеков салам. Това пък е израз за закона на запазване на масата и закона на запазване на енергията, които порасналия ученик ще научи в десети клас по физика (примерно, ако часовете нужни за целта не бъдат отнети в полза на обучение по религия, защото на държавата са нужни вярващи потребители, а не трезвомислещи създатели). Същото си важи за една песен или филм и дори софтуер. Не можеш да смяташ печалбата от една песен или филм на база твои си оценки за това колко хора ще я чуят/ще го гледат. Това е меко казано смешно и абсурдно. Тук вече се навлиза в сферата на голямата спекула и откровената лъжа. Никой до момента не е успял да докаже спекулациите относно понасяните загуби на т.нар. "производители на интелектуален продукт". Да ме прощавате, ама в 99% от тези продукти няма нищо интелектуално, а са си откровена простотия, за която дори трябва да се предвижда публичен линч. Вече ме е гнус да гледам телевизия и да слушам радио. Такива боклуци се леят от там, че не е истина.

Съвременните рекетьори, така могат да се нарекат всички тези "продавачи" на "интелектуален продукт". Нищо повече. Хора, които правят пари от въздух. Хора, които в алчността си са готови на цензура, преследване и малтретиране на всеки един от нас.

За това на тези хора аз не дължа никакво уважение, никаква подкрепа и никакво съчувствие. Въпрос на чест за мен е да не потреблявам нещо, което те претендират да е тяхно. Забравете за мен като клиент. На боклуци и за боклуци пари не давам. А колкото до това дали полиция щяла да ме посети у дома. Аз съм потготвен. Информацията ми е недосегаема. Не, че имам какво да крия, но не дължа нито байт своя информация на ченгета.

Полицейският произвол срещу Интернет продължава

Какъвто министърът, такива и подчинените. И понеже виждам, че почва едно показване на сканирани копия от прословутото полицейско разпореждане, нека и аз да покажа копието, до което се добрах още в петък, но поради молбата на човека, който ми го даде, задържах публикуването му с два дни:

Умален преглед:



Изображението в оригинален размер:

http://farm1.static.flickr.com/169/443270369_ae0bd41921_b.jpg

Бързият сутрешен коментар на академичен юрист от СУ бе, че това разпореждане е не само пълно безмислие, а е направо повод за започване на съдебно производство срещу този, който е заповядал издаването му. Освен това доставчиците на свързаност не са компетентни да преценяват кое съдържание се предлага в нарушение на правата му за разпространение - те нямат по подразбиране експерти, които са компетентни в охрарактеризиране на съдържание. Доставчиците на свързаност нито имат списък на правоносителите, нито списък на произведенията защитавани от тези правоносители, нито оригинални копия от произведенията, с които да се сравнят тези, които евентуално са споделени в нарушение на лиценза за разпространение. Не само това. Тези доставчици по закон не са длъжни да следят за съдържанието на потребителите си и не може да полицейско решение да им се вменява това.

Това е продължение на полицейския произвол и е време да се потърси наказателна отговорност срещу лицата, които си позволяват това. Лично за мен полицията изгуби всякакъв авторитет. Това е една разпасана банда мародери и нищо повече...

В страната на министър Петков

Хипервръзка към оригинала: http://skatebg.com/skate.php?id=126

... и копие за всеки случай: