Сметките без кръчмар за предлагането на лицензирано съдържание в Интернет
Кампанията срещу свободното разпространение на информация в Интернет, оправдавана с непонятната в този случай дума "пиратство", се опитва да реабилитира негативите които насади срещу себе си у потребителите, като рекламира сървъри за комерсиално предлагане на "интелектуален" продукт, срещу заплащане, както се досещате. По-долу ще се опитам да дам техническа гледна точка защо подобни инициативи са нереалистични, поне на днешния етап от развитието на подобни услуги. По съвет на Пейо ще се опитам да не слагам толкова много технически термини, че разни хора да повръщат.
Защо се получава така? Получава се така заради децентрализираното съхраняване на информацията, което позволява сумарния капацитет информация да е колосален, защото не е концентриран на няколко файлови сървъра с краен капацитет. Никой не може да оцени точния обем съдържание, който може да бъде намерен в мрежата за свободен обмен, базирана на протокола BitTorrent. Оценката е невъзможна не само заради големия обем, но и заради динамичната му промяна. За момента такова богатство на съдържание не може да се предложи от никой комерсиален дистрибутор. Представете си нещо като мега файлова система с капацитет, за какъвто и Google не могат да мечтаят. Комерсиалните дистрибутори никога не могат да поддържат и организиран подобна глобална система. И проблемът не е в заплащането. Проблемът е, че този дистрибутор няма как да разполага с такъв обем съдържание, способен да задоволи търсенето от страна на потребителя.
Важно свойство на системата за свободен обмен на съдържание, базирана на протокола BitTorrent, е тематичността на съдържанието. Има различни BitTorrent общности, които поддържат обмен на тематично съдържание. При това тематиката е такава, каквато потребителите й я искат. Никой комерсиален доставчик не може да поддържа подобно богатство от тематики. Причината е, че той не работи с цел улеснение на потребителя, а с цел печалба, следователно единствената тематика, която за него е полезна е тази, от която има печалба и то значима. Некомерсиалният подход в този случай е тотално печеливш и не може на този етап да има комерсиална конкуренция. Това е подходът, при който потребителя моделира средата такава, каквато иска да я види, а не някой да я моделира вместно него и да му налага чужда сепарация на съдържание.
Може да се обобщи накратко, че комерсиалното предлагане на съдържание никога не може да конкурира некомерсиалното, защото комерсиалното следва изгодата на дистрибутора, а некомерсиалното следва логиката и желанията на потребителя.
Доколкото системата е некомерсиална и свободна, тя посочва кое съдържание в нея е най-интересно за потребителите. Именно то е и достъпно с максимална скорост при изтегляне, т.е. най-лесно достъпно е, защото се намира върху най-голям брой локални системи, които го споделят. Добрата страна от гледна точка на потребителя е, че колкото едно съдържание е по-интересно за повече потребители, толкова по-бързо се изтегля то, защото много хора го споделят.
Тук отново двете системи влизат в конфликт. Комерсиалната система за разпространение на съдържание се опитва да налага на потребителя кое е интересно и кое не, най-малко с реклама, докато некомерсиалната система не може да наложи нищо, тя просто отчита. Освен това да си представим какво ще се случи с един разпространител, който представя съдържание на различни производители. За него по-печелившо ще е това съдържание, което му носи по-големи приходи, независимо от това дали клиентите го намират за най-интересно. Което пък значи, че може съзнателно да улеснява достъпа до по-печелившото съдържание, за сметка на по-малко печелившото.
Дистрибуторите на комерсиална услуга за достъп до съдържание не могат никога да изградят подобна по обем и скорост на разпространение среда. Ще обясня защо това не може да стане.
Комерсиалната доставка е обречена на централизация. Това е много удобно за корпорациите. Така те усещат някакъв контрол над цялата работа. Това води до следните големи проблеми:
а) поддръжка на огромни дискови масиви за съхраняване на предлаганото съдържание
Това е генерален проблем. Поддръжката на огромен дисков масив е скъпа и отговорна работа. В BitTorrent масивът, който съхранява съдържанието е глобализиран и така няма централна или няколко централни точки на натоварване. Това е доста голямо предимство.
б) поддръжка на "широки" трасета за обмен на трафик
Ето един проблем, при който централизираната система "издиша". Между другото, дори т.нар. "free" сървъри са обречени на бавна смърт, поради чисто технологични причини. Получава се натоварване на мрежовия трафик по едно направление, при това в такава степен, че потреблението нахвърля достижимите с днешните технологии капацитети, което резултира в ниска скорост на връзката между клиента и сървъра. Няма какво да се говори за факта, че доставчиците, които ще трябва да транзитират такъв трафик, ще накарат субекта, който го генерира да си заплати за допълнителните инвестиции и натоварване. Дори може да се стигне до извиване на ръце, както си беше у нас с free.data.bg и free.techno-link.com.
Има и още проблеми, но за тях ще пиша друг път.
1. Системата за свободен обмен на информация, базирана на протокола BitTorrent, е най-богатата на съдържание.
Защо се получава така? Получава се така заради децентрализираното съхраняване на информацията, което позволява сумарния капацитет информация да е колосален, защото не е концентриран на няколко файлови сървъра с краен капацитет. Никой не може да оцени точния обем съдържание, който може да бъде намерен в мрежата за свободен обмен, базирана на протокола BitTorrent. Оценката е невъзможна не само заради големия обем, но и заради динамичната му промяна. За момента такова богатство на съдържание не може да се предложи от никой комерсиален дистрибутор. Представете си нещо като мега файлова система с капацитет, за какъвто и Google не могат да мечтаят. Комерсиалните дистрибутори никога не могат да поддържат и организиран подобна глобална система. И проблемът не е в заплащането. Проблемът е, че този дистрибутор няма как да разполага с такъв обем съдържание, способен да задоволи търсенето от страна на потребителя.
Важно свойство на системата за свободен обмен на съдържание, базирана на протокола BitTorrent, е тематичността на съдържанието. Има различни BitTorrent общности, които поддържат обмен на тематично съдържание. При това тематиката е такава, каквато потребителите й я искат. Никой комерсиален доставчик не може да поддържа подобно богатство от тематики. Причината е, че той не работи с цел улеснение на потребителя, а с цел печалба, следователно единствената тематика, която за него е полезна е тази, от която има печалба и то значима. Некомерсиалният подход в този случай е тотално печеливш и не може на този етап да има комерсиална конкуренция. Това е подходът, при който потребителя моделира средата такава, каквато иска да я види, а не някой да я моделира вместно него и да му налага чужда сепарация на съдържание.
Може да се обобщи накратко, че комерсиалното предлагане на съдържание никога не може да конкурира некомерсиалното, защото комерсиалното следва изгодата на дистрибутора, а некомерсиалното следва логиката и желанията на потребителя.
2. Системата за свободен обмен на информация, базирана на протокола BitTorrent, отчита най-добре вкуса на потребителя.
Доколкото системата е некомерсиална и свободна, тя посочва кое съдържание в нея е най-интересно за потребителите. Именно то е и достъпно с максимална скорост при изтегляне, т.е. най-лесно достъпно е, защото се намира върху най-голям брой локални системи, които го споделят. Добрата страна от гледна точка на потребителя е, че колкото едно съдържание е по-интересно за повече потребители, толкова по-бързо се изтегля то, защото много хора го споделят.
Тук отново двете системи влизат в конфликт. Комерсиалната система за разпространение на съдържание се опитва да налага на потребителя кое е интересно и кое не, най-малко с реклама, докато некомерсиалната система не може да наложи нищо, тя просто отчита. Освен това да си представим какво ще се случи с един разпространител, който представя съдържание на различни производители. За него по-печелившо ще е това съдържание, което му носи по-големи приходи, независимо от това дали клиентите го намират за най-интересно. Което пък значи, че може съзнателно да улеснява достъпа до по-печелившото съдържание, за сметка на по-малко печелившото.
3. Комерсиалната система за разпространение на лицензирано съдържание никога не може да достигне производителността на BitTorrent средата за свободно споделяне на съдържание.
Дистрибуторите на комерсиална услуга за достъп до съдържание не могат никога да изградят подобна по обем и скорост на разпространение среда. Ще обясня защо това не може да стане.
Комерсиалната доставка е обречена на централизация. Това е много удобно за корпорациите. Така те усещат някакъв контрол над цялата работа. Това води до следните големи проблеми:
а) поддръжка на огромни дискови масиви за съхраняване на предлаганото съдържание
Това е генерален проблем. Поддръжката на огромен дисков масив е скъпа и отговорна работа. В BitTorrent масивът, който съхранява съдържанието е глобализиран и така няма централна или няколко централни точки на натоварване. Това е доста голямо предимство.
б) поддръжка на "широки" трасета за обмен на трафик
Ето един проблем, при който централизираната система "издиша". Между другото, дори т.нар. "free" сървъри са обречени на бавна смърт, поради чисто технологични причини. Получава се натоварване на мрежовия трафик по едно направление, при това в такава степен, че потреблението нахвърля достижимите с днешните технологии капацитети, което резултира в ниска скорост на връзката между клиента и сървъра. Няма какво да се говори за факта, че доставчиците, които ще трябва да транзитират такъв трафик, ще накарат субекта, който го генерира да си заплати за допълнителните инвестиции и натоварване. Дори може да се стигне до извиване на ръце, както си беше у нас с free.data.bg и free.techno-link.com.
Има и още проблеми, но за тях ще пиша друг път.
Етикети: Разни работи




